4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 870
[населено място], 27.11.2014 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т. д. №2149 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение №297 от 07.05.2014г. по т. д. №92/2014г. на Варненски апелативен съд, с което е прекратено производството по делото.
Частният жалбоподател моли да се отмени атакуваното определение и да се върне делото на Варненски апелативен съд за разглеждане на подадената от него въззивна жалба срещу решение №1091/29.11.2013г. по т.д.№1493/2013г. на В., с което е открито производство по несъстоятелност на [фирма]. Счита за неправилен извода на съда,че въззивната жалба е недопустима. Излага съображения, че има право на жалба срещу решението по изрична разпоредба на закона – чл.613а ал.1 от ТЗ, тъй като е участник в производството. Поддържа,че още в първото заседание по делото, след като се е запознал със заключението на назначената съдебно – счетоводна експертиза, е изменил искането си до съда, като е заявил изрично, че не следва да се открива производство по несъстоятелност.
Ответниците по частната жалба, [фирма] [населено място], и [фирма], не изразяват становище по същата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на частния жалбоподател, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275 ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна.
За да прекрати производството по подадената от Ю. България” АД, [населено място] въззивна жалба срещу решение №1091/29.11.2013г. по т.д.№1493/2013г. на Варненски окръжен съд, с което е открито производство по несъстоятелност на [фирма], Варненски апелативен съд е приел, че присъединил се по реда на чл.629 ал.4 от ТЗ кредитор няма правен интерес да обжалва изцяло решение по чл.630 ал.1 от ТЗ, без изрично да прави оплакване и да формулира искане досежно определяне на друга начална дата на неплатежоспособност на длъжника, а като иска отмяна и постановяване на друго решение от въззивния съд, с което да се отхвърли молбата за откриване на производството по несъстоятелност.
Определението е правилно.
Разпоредбата на чл.629 ал.4 от ТЗ предвижда възможността до приключване на първото заседание по делото, образувано по молба на кредитор по чл.625 от ТЗ, в производството да се присъединяват други кредитори, да правят възражения и да представят писмени доказателства. Макар и да не е предвидено изрично, тази възможност е предоставена само на кредитори, които също поддържат,че са налице предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на длъжника. По този начин се постига процесуална икономия и същевременно се гарантира възможността на тези кредитори да изразяват самостоятелно становище, независимо от това на кредитора, по чиято молба е образувано делото, относно реда, по който да бъде открито производството и относно началната дата на неплатежоспособността, съответно да ангажират доказателства и да отправят искания до съда за налагане на обезпечителни мерки. Съответно при уважаването на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, присъединилият се кредитор е постигнал търсената от него защита, поради което същият няма интерес да обжалва решението изцяло и да иска отхвърляне на молбата като неоснователна. Присъединилият се кредитор има правен интерес да обжалва определената от съда начална дата на неплатежоспособността или реда, по който е открито производството – чл.630 ал.1 или ал.2 от ТЗ, съответно чл.632 от ТЗ, но не и да обжалва решаващия извод на съда за основателност на молбата по чл.625 от ТЗ.
Този извод се подкрепя и от изрично предвидената в чл.613 а ал.2 от ТЗ възможност за определени категории кредитори, които не са участвали в производството по делото до постановяване на решенията по чл.630 и чл.632 от ТЗ, да обжалват тези решения – трети лица, които имат вземане, произтичащо от влязло в сила съдебно решение или от влязъл в сила акт, установяващ публичноправно задължение, както и от трети лица, които имат вземане, обезпечено със залог или ипотека, вписани в публичен регистър преди датата на подаване на молба за откриване на производство по несъстоятелност. Това могат да са както кредитори, които са пропуснали възможността да се присъединят по реда на чл.629 ал.4 от ТЗ, така и кредитори, които считат, че не са налице предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на длъжника. За втората категория кредитори именно това е редът за защита срещу откриване на производство по несъстоятелност по отношение на длъжника, доколкото те не поддържат становище за наличие на неплатежоспособност или свръхзадълженост на длъжника и съответно не могат да участват като присъединени кредитори в производството. Именно във въззивното производство тези кредитори могат да ангажират доказателства относно имущественото състояние на длъжника, включително и да оспорват вземането на кредитора, подал молбата по чл.625 от ТЗ.
В настоящия случай частният жалбоподател, в молбата си за присъединяване по чл.629 ал.4 от ТЗ изрично е заявил искане за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на длъжника [фирма]. Без значение е обстоятелството, че в първото заседание по делото кредиторът е заявил становище,че молбата за откриване на производство по несъстоятелност следва да бъде отхвърлена, доколкото той не е заявил изрично,че оттегля тази молба. В подадената от него въззивна жалба срещу решение №1091/29.11.2013г. по т.д.№1493/2013г. на В., с което е открито производство по несъстоятелност на [фирма], кредиторът [фирма], [населено място] моли молбата за откриване на производство по несъстоятелност да бъде отхвърлена, с което изменя по същество искането за защита, с което е сезирал първоинстанционния съд. Поради това е правилен изводът на въззивния съд за недопустимост на въззивната жалба.
Воден от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение №297 от 07.05.2014г. по т. д. №92/2014г. на Варненски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.