О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 871
София, 12.11.2018 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на осми ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 2594 по описа за 2018 г. взе предвид следното
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от В. П. Н., чрез адв. В. Т. от Софийска адвокатска колегия, срещу въззивно решение № 2180/04.04.2018 г., постановено от Софийски градски съд по гр.д. № 12216/2017 г. в частта, с която искът по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ на В. П. Н. против П. на Р. Б. е отхвърлен за разликата над 3 000 лв., ведно с компенсаторна лихва, считано от 02.07.2012 г. до окончателното издължаване, както и съдебноделоводните разноски.
Излага доводи за неправилност поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. По същество основното ? оплакване е за занижен размер на присъденото обезщетение
Насрещната страна – П.на Р. Б. не е подала писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Въззивният съд, като изменил решението на първостепенния Софийски районен съд, е осъдил П. на Р. Б. да заплати на В. П. Н. сумата от 3 000 лв., обезщетение за причинените ? неимуществени вреди в резултат на незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 3 и т. 5 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК, за което е оправдана с влязла в сила присъда по н.о.х.д. № 5892/2008 г. по описа на СРС, НО, 5 състав, както и компенсаторна лихва върху главницата, считано от 02.07.2012 г. до окончателното издължаване. Отхвърлил иска за разликата над 3 000 лв. до пълния предявен размер от 15 000 лв.
За да постанови този резултат, съдът е установил, че по сигнал на И. К. на 26.10.2004 г. било образувано досъдебно производство по дознание № 5298/2004 г. по описа на II-ро РПУ. На 29.11.2004 г. е проведен разпит на В. П. Н. в качеството ? на уличено лице за престъпления по чл. 209 и чл. 210 НК, извършени в периода 16.11.1999 г. – 31.09.2000 г., когато тя възбудила и поддържала у И. К. заблуждение с цел да си набави имотна облага и така му причинила вреди, на тази дата била взета мярка за неотклонение – „подписка“. На 04.02.2005г. на В. П. Н. е предявено дознанието, но с постановление от 29.04.2005г. на Софийска районна прокуратура /СРП/ дознанието е върнато за допълнително разследване. На 14.06.2005г. В. П. Н. е разпитана в качество ? на уличен за извършени при условията на продължавано престъпление в периода от 15.11.1999 г. до 11.08.2000 г. с цел да набави за себе си имотна облага престъпления по чл. 210, ал.1 т. 5 вр. с чл. 209, ал. 1 и чл. 26 НК престъпления, взета е мярка за неотклонение „подписка“. С постановления от 10.08.2005г., от 02.11.2005г., от 27.03.2006г. СРП връща дознанието за допълнително разследване. На 26.06.2006 г. наказателно производство е спряно поради неоткриване на уличената, като на 26.10.2006 г. същото е възобновено. На 16.11.2006 г. В. П. Н. е привлечена като обвиняема, взета мярка за неотклонение „подписка“, разпитана е в това й качество и ? е предявено разследването. На 11.06.2007 г. наказателно производство отново е спряно и е възобновено на 12.06.2007г. На 11.04.2008 г. на В. П. Н. е предявено постановление за привличане като обвиняем и за вземане на мярка за неотклонение „подписка“, тогава е разпитана като обвиняем и е предявено разследване. Въз основа на внесен от СРП обвинителен акт било образувано н.о.х.д. № 5892/2008 г. по описа на СРС. Въз основа на внесен обвинителен акт било образувано н.о.х.д. № 5892/2008 г. по описа на СРС.
С присъда по н.о.х.д. № 5892/2008 г.по описа на СРС, НО, 5 състав, влязла в сила на 26.07.2010 г. В. П. Н. е призната за невиновна по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 3 и т. 5 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК, което е тежко по см. чл. 93, т. 7 НК.
Досъдебното производство е продължило 3 години и 6 месеца от които 4 месеца е било спряно поради неоткриването на обвиняемата, процесуални действия спрямо нея са извършени за 6 дни и са били общо 12, съдебното производство е продължило общо 2 години и 2 месеца, проведени са общо 7 съдебни заседания пред двете инстанции, две от които не са проведени поради неявяване на защитник на подсъдимата, без уважителни причини.
Установено е, че с влезли в сила решения /решение от 18.06.2007 г. по н.о.х.д. № 16005/2006 г. и решение от 10.10.2007 г. по н.о.х.д. № 10607-07/2007 г., двете по описа на Софийски районен съд/ Н. е освободена от наказателна отговорност, като й е наложено административно наказание – глоба, а с влязла в сила присъда от 23.05.2006 г. по н.о.х.д. № 5309/2004 г. по описа на СРС е призната за виновна за извършено на 26.09.2003 г. престъпление по чл. 211 вр. чл. 209 НК. От справката се установява, че е срещу В. П. Н. има и множество други незавършени наказателни производства.
Установено е още, че в периода, в който продължило наказателното производство: 29.11.2004 г. – 26.07.2010 г., съответно на досъдебна и съдебна фаза, В. П. Н. претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоции, за чието обезщетяване следва да бъде ангажирана отговорността на П. на Р. Б.
Съдът приел, че не е установено П. да е страдала от безсъние, както и, че близките и приятелите ? са узнали за обвинението, че са се отдръпнали от нея, че се е затворила в себе си, че съпругът и децата ? я обвинявали за причинените неудобства.
Съдът определил обезщетение за установените неимуществени вреди, причинени от незаконното обвинение в размер на 3000 лв.
За да определи размера на обезщетението, съдът взел предвид продължителността на наказателното преследване, като отчел и случаите, когато те е било забавено поради действия на ищцата, броят на явяване пред разследващите органи и в открити съдебни заседания, тежестта на повдигнатото обвинение, вида на мярката за неотклонение и нейния срок, личностните терзания на незаконно обвинената, продължителността и интензитета им, както и отражението на обвинението върху личния, професионалния и обществения ? живот, чувствата, честта и достойнството ?, възрастта на пострадалата, личността й. Отчетено е, че търпените болки и страдания, притеснения, са резултат от множество наказателни производства срещу нея през исковия период.
Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване със следните въпроси:
До каква степен и следва ли да се вземат предвид осъжданията на ищцата като обстоятелство, водещо до намаляването на определеното по справедливост обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2 ЗОДОВ, като поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 483/09.06.2010 г. по гр.д. № 1091/2009 г. по описа на ВКС, III г.о. Цитираното решение не касае настоящият случай. В него е разгледан въпросът до каква степен е от значение доказаното асоциативно поведение на ищеца, който е осъждан многократно, вкл. на лишаване от свобода по друго обвинение, и тези обстоятелства представляват ли фактор по чл. 5 ЗОДОВ.
В разглеждания казус съдът се е произнесъл относно пряката причинноследствена връзка между обвинението, за което ищцата е оправдана, доколкото установените неимуществени вреди са причинени общо от всички наказателни производства, по които ищцата е била обвиняема през същия период от време. Относими са разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 3/2004 на ОСГК на ВКС, т. 11, а и в множество съдебни актове по чл. 290 ГПК (напр. решение № 449/16.05.2013 г. по гр.д. № 1393/2011 г. на ВКС, IV г.о., решение № 554/12 по гр.д. № 266/12 г. на ВКС, IV г.о.). Вярно е, че съдът не е извършил съпоставка според указаното в тълкувателния акт и решенията на ВКС: вземат се предвид броят на деянията, за които е постановена оправдателна присъда, тежестта на извършените деяния, за които е осъден деецът, съпоставени с тези, за които е оправдан; причинната връзка между незаконността на всяко едно от обвиненията, за които деецът впоследствие е признат за невинен и причинените вреди – болки и страдания. Последното обаче няма отношение към поставения въпрос, а и само по себе си, в случая, няма как да обуслови и извод за занижен размер на присъденото по настоящото дело обезщетение. В тази връзка не се е осъществила и хипотезата по чл. 280, ал. 2 ГПК – очевидна неправилност при приложение на чл. 52 ЗЗД, както поддържа касаторът в евентуалност по този въпрос.
Въпросът „как следва да се прилага общественият критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, към която норма препраща разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди“, е принципно значим, но не се установява поддържаното противоречие с ТР № 3 от 22.04.2004 г. по тълк. гр.д. № 3/2004 г. по описа на ОСГК на ВКС, т. 13.
Не се установява противоречие между тълкуването, дадено от ВКС в решение № 388/02.12.2013 г. по гр.д. № 1030/2012 г. по описа на ВКС, IV г.о., решение № 338/20.11.2013 г. по гр.д. № 1269/2012 г. по описа на ВКС, IV г.о., решение № 480/23.04.2013 г. по гр.д. № 85/2012 г. по описа на ВКС, IV г.о. по следния въпрос: при определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди по ЗОДОВ до каква степен следва да се взема предвид тежестта на повдигнатото обвинение срещу ищцата, по което същата е оправдана с влязла в сила присъда, както и периода и интензитета на претърпените неимуществени вреди и конкретно установените по производството обстоятелства досежно възрастта на лицето, срещу което е водено наказателното производство, семейното положение, пола, личността и характеристичните данни на лицето.
Въззивният съд, в съответствие с принципните разрешения в съдебната практика по приложението на чл. 52 ЗЗД и в частност по искове по чл. 2 ЗОДОВ, е определил размера на обезщетението за причинените на ищцата неимуществени вреди по справедливост, отчитайки онези обективно установени обстоятелства, имащи отношение към вида и характера на страданията, тяхната продължителност и интензивност, вкл. изброените в последния въпрос.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на срещу въззивно решение № 2180/04.04.2018 г., постановено от Софийски градски съд по гр.д. № 12216/2017 г. в частта, с която искът по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ на В. П. Н. против П. на Р. Б. е отхвърлен за разликата над 3 000 лв., ведно с компенсаторна лихва, считано от 02.07.2012 г. до окончателното издължаване, както и съдебноделоводните разноски.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: