О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 871
С. 20.06.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети юни през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 283 по описа за 2012г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от МО- военно формирование 26400 със съдебен адрес [населено място],чрез процесуал-ния представител юрисконсулт П. против въззивно решение № 609 от 13.12.2011г. по в.гр.д. № 1113 по описа за 2011г. на Благоевградски окръжен съд,с което е отменено решение № 6931 от 29.09.2011г. по гр.д. № 1691/2011г.на Благоевградски районен съд и вместо това е постановено друго,като са уважени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 от КТ.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК по поставени два въпроса: във връзка с предпоставките за приложение на нормите на чл.328 т.8 от КТ и чл.224 ал1. т.1 от КТ.Позовава се на общо четири решения на първоинстан-ционни и един въззивен съд,който обаче не могат да бъдат съобразени,тъй като не съдържат отбелязване,че са влезли в сила,а съгласно т.3 от ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС практиката на съдилищата се формира от влезли в сила актове.Твърдението за противоречиво разрешаване на въпроса за присъждане на обезщетение за неизползван отпуск мотивира с позоваване на решение № 84 от 22.05.2006г.на ІІІ г.о.на ВКС.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна,с който се оспорват както допустимостта,така и основателността й.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.За да се произнесе по допустимостта й до касационно разглеждане, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
В. съд е счел,че извършеното на основание чл.328 ал.1 т.8 от КТ уволнение е незаконосъобразно,по следните съображения: Ищецът е заемал длъжността”главен счетоводител” в Поделение 52640 Б., където след сливането му с поделение 26400 Б./където също е имало една щатна цивилна длъжност ”главен счетоводител”/се е предвиждало,считано от 1.06.2008г.един щат за ”главен счетоводител-бюджетен”.Бил е извършен подбор и настоящият ищец е бил уволнен на основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ.След обжалването на това уволнение и възстановяването му на работа –за изпълнение на така постановеното съдебно решение – работодателят е уволнил останалия да заема длъжността ”главен счетоводител” на основание чл.328 ал.1 т.8 от КТ.След като и това уволнение е било обжалвано,съответно отменено и лицето възстановено на работа- с процесната заповед отново е уволнен-този път настоящия ищец – на основание чл.328 ал.1 т.8 от КТ.Съдът е приел,че след уволнението – не е налице създадено ново трудово правоотношение,което да е възможно да бъде прекратено на посоченото основание.С въззивия акт не е присъдено обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ.
При тези мотиви-от поставените от касатора въпроси –само този относно предпоставките за приложение на чл.328 т.8 от КТ – е годно общо основание за допустимост, съгласно приетото в ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС,защото е свързан с решаващите мотиви на въззивния съда. Поставеният въпрос във връзка с чл.224 ал.1 от КТ не е годно общо основание и по него не може да се допусне касационно обжалване,защото съдът не се е произнасял с диспозитив по него.В мотивите само е посочено,че обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ за неизползван отпуск е присъдено и изплатено в друго производство/по предходното му уволнение по чл.328 ал.1 т.2 от КТ/.
По първия въпрос не е налице посоченото от касатора специално основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК, тъй като не са представени доказателства,че той се решава противоречиво от съдили-щата.В случая въззивният съд е разрешил спора съобразно установената практика,съгласно която за да е налице хипотезата на чл. 328, ал.1 т.8 КТ е необходимо:1.възстановяване на незаконно уволнен работник или служител на работа, заемал преди това същата длъжност с влязло в сила съдебно решение; 2.незаконно уволненият работник или служител да се е явил при работодателя за заемане на длъжността,на която е възстановен в срока по чл. 345 ал.1 КТ и 3.длъжността, на която е възстановен работникът или служителят да е заета от лице,с което е сключен трудов договор за заемане на същата длъжност след уволнението на впоследствие възстановения на работа незаконно уволнен работник или служител. Липсата на който и да е от елементите на фактическия състав има за последица незаконосъобразност на извършеното на основание чл. 328 ал. 1 т.8 КТ уволнение.В случая – не е налице последната от изброените предпоставки,защото нито един от двамата,заемащи длъжността ”главен счетоводител”в съществуващите до сливането поделения – няма качеството на лице, с което е сключен трудов договор за заемане на същата длъжност след уволнението/по смисъла на горепосочената точна трета/ и съответно за никой от тях нормата на чл. 328 ал.1 т.8 КТ не може да е основание за законосъобразно уволнение.Нормата на чл. 328 ал.1 т.8 КТ визира ново назначение на длъжността, за лице,което преди не е работило на тази длъжност и тогава прекратяването е в интерес на впоследствие възстановения на работа незаконно уволнен работник или служител.
Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 609 от 13.12.2011г. по в.гр.д. № 1113 по описа за 2011г. на Благоевградски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: