О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 871
София, 15.07.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на девети юли……………………………………….
две хиляди и девета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
при секретаря………………………………..….…………………………………………………..в присъствието на прокурора ………….………………………………………….. изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА…………………………
гр.дело N 415/2009 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Касационни жалби са постъпили от Р. Н. А. от гр. В. и Б. Г. И. от гр. В. срещу решение № 645 от 24.11.2008 година по гр.д. N 782/2008 година на Пловдивския апелативен съд, с което е оставено в сила решение по гр.д. № 13/2008г на Пазарджишкия окръжен съд. С него са отхвърлени субективно съединените искове на касаторите срещу „БТК” А. , гр. С., за заплащане на сумите по 20 000 лева, които се претендират като обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане – искове с правно основание чл.49 ЗЗД.
Ответникът „БТК” А. , гр. С., оспорва касационните жалби както по отношение наличито на предпоставки за допускане на касационно обжалване, така и по съществото на правния спор.
Жалбите са постъпили в срока по чл.283 ГПК и са процесуално допустими – подадени са от легитимирани лица срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с обжалваем интерес над 1000 лева. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предвидените в закона предпоставки, поради следното:
В изложенията на касаторите се поддържат твърдения за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т. 1 и 3 ГПК – съдът е произнесъл по съществени материалноправни въпроси, които са постановени в разрез с практиката на Върховния касационен съд и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Те са свързани с това дали е налице вреда, в хипотезата на пропусната полза, при положение, че виновното поведение на ответника е попречило на ищеца да реализира строеж на жилищна сграда, както и дали е налице причинна връзка между виновното поведение /бездействие на ответника да премести преминаващ през имота кабел/ и тази вреда. Представени са съдебни решения.
Искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно. Не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като посоченото основание се прилага тогава, когато в приложението се поддържа и обосновава наличието на задължителна практика на ВС или ВКС /ППВС или ТР ОСГК ВКС/ по някой въпрос, който по конкретното дело е решен в противоречие с нея. Позоваването на решения на състави на ВКС насочва към основанието за допускане на касационно обжалване по т.2 от текста – въззивното решение засяга въпроси, които се решават противоречиво от съдилищата. Приложените съдебни решения на състави на ВКС, обаче, не са в подкрепа на това твърдение. Върховният касационен съд е подчертавал в практиката си, че вреди, в хипотезата на пропуснати ползи, означава предполагаемо негативно развитие на имуществените работи на увредения в случай на вредоносно събитие.словие за присъждането им, обаче е, настъпването на вредата да е сигурно. В случая установения етап на проектиране на строежите не подрепя становището на касаторите, че те са могли да ги реализират в случай, че ответника бе преместил кабелите си своевременно. Практиката по приложението на чл.45 и 49 ЗЗД във вр. с чл.51, ал.1 ЗЗД е богата и последователна, не се нуждае от промяна, а такава не се и обосновава в изложението, с оглед евентуалното приложение на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 645 от 24.11.2008 година по гр.д. N 782/2008 година на Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.