О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 872
С., 27.06.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на пети юни………………………………………………
две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове: Е. ТОМОВ
Д. ДРАГНЕВ
при секретаря………………………………..….…………………………………………………….в присъствието на прокурора ………….……………………………………………..изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА…………………………..
гр.дело N 2419/2014 година.
Производство по чл.288 ГПК.
Апелативна прокуратура – С. е подала касационна жалба срещу решение № 2386 от 30.12.2013 година по гр.д. N 3761/2013 година на Софийския апелативен съд в частта, с която обезщетението за неимуществени вреди е определено на 10 000 лева, по иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 З.. Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон и на съществени съдопроизводствени правила – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Ответникът И. К. Г. от С., чрез пълномощника си адв. М. К. от АК-С., оспорва касационната жалба. Претендира разноски за производството, но не представя доказателства за направата им.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл.283 ГПК. Тя е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с цена на иска над 5000 лева.
Изложението за допускане на касационно обжалване трябва да се отнесе към допълнителните основания по чл.280, ал.1, т. 1 и 2 ГПК, тъй като в него се съдържа твърдение за постановяване на обжалваното решение в противоречие със задължителна практика на Върховния касационен съд, както и поради наличие на противоречива практика на съдилищата по приложението на чл.52 ЗЗД. К. се е позовал на т.2 от П № 4/68 г. на П. и т.3и т.11 от ТР №3/2004 г. ОСГК, както и на практика по р. № 1323 от 27.11.2007 г. по гр.д. № 1400/2006 г. на І г.о. ВКС и р. № 29 от 05.03.2012 г. по гр.д. № 170/2011 г. на ІІІ г.о. ВКС.
Жалбоподателят не е формулирал ясни въпроси, които Върховният касационен съд да обсъди в контекста на чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК. В тази насока той не е съобразил изискванията на правната норма и разясненията, дадени в т.1 на ТР №1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК ВКС. В изложението се поддържа, че следва да се разгледа въпросът „за определяне на неимуществени вреди, което трябва да се извърши от съда след задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа за справедливостта по чл.52 ЗЗД”, както и материалноправният аспект на същия въпрос – „определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадало лице и как се прилага общественият критерий за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД, към която норма препраща чл.4 З.”. К. счита, че в случая то е силно завишено и поради това несправедливо високо.
В. решение на Софийския апелативен съд не противоречи на никой от посочените актове, а тъкмо обратно – то е в съответствие с установената и последователна съдебна практика по въпроса за отговорността на държавата за действия на прокуратурата, с които са причинени имуществени и неимуществени вреди за водени наказателни производства за престъпления от общ характер, които впоследствие са били прекратени или по които обвинените лица са били оправдани. Извън всяко съмнение е основанието за отговорността на държавата за вреди от действията на правозащитни органи, щом ищецът е обвинен в извършване на престъпление от общ характер, за което впоследствие е оправдан – чл.2, ал.1, т.3 З.. Тези въпроси са разрешени по задължителен начин и в разясненията, които се съдържат в ТР №3/95г. на ВКС.
По съществото на спора се изразява недоволство от размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, което е намалено от въззивния съд от 16 000 на 10 000 лева, а е отхвърлено за разликата до предявения размер от 30 000 лева. Съдът е изложил подробни съображения и е преценил всички конкретни факти и обстоятелства, както е разпоредено в чл.52 ЗЗД и т.11 от П № 4/68г. П.. При селекцията по чл.280, ал.1 ГПК не следва да се допуска касационно обжалване на решението, тъй като липсва както основно, така и допълнително основание за това.
Съдът не присъжда разноски за това производство поради липса на данни за направата им.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2386 от 30.12.2013 година по гр.д. N 3761/2013 година на Софийския апелативен съд в частта, предмет на касационно разглеждане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.