О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 872
София, 07.07.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на втори юли две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №3048/2015 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№1132/26.02.2015 г., подадена от адв. Н. Л. – процесуален представител на ответника по исковата молба [фирма] – [населено място], против въззивно решение №26/19.01.2015 г. по гр.д.№939/2014 г. по описа на Пернишкия окръжен съд, г.к.
С обжалваното решение е отменено решение №747/03.10.2014 г. по гр.д.№1880/2014 г. по описа на Пернишкия районен съд, г.к., VІІ-ми състав, в частта, с която е отхвърлен искът, предявен от М. И. А. от [населено място], област П., против [фирма] – П., за сумата 1041,67 лева – обезщетение за неимуществени вреди, следствие трудова злополука, претърпяна на 06.10.2012 г. и работодателят е осъден да заплати на работника посочената сума. Със същото решение е потвърдено решението на първата инстанция в останалата обжалвана част, за сумата18020,30 лева – неимуществени вреди, следствие посочената трудова злополука.
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че е налице хипотезата на чл.200 КТ, тъй като ищецът е претърпял трудова злополука, установена по надлежния ред, поради което на работника се следва обезщетение за неимуществени вреди. Този извод е обоснован и с показанията на разпитаните по делото свидетели и заключението на съдебно-медицинската експертиза. Съдът е стигнал и до извод, че обезщетението не следва да се намалява на основание чл.201, ал.2 КТ, тъй като свидетелските показания не налагат извод за употреба на алкохол от страна на пострадалия по време на работа, в какъвто смисъл са възраженията на работодателя. Определяйки размера на обезщетението въззивната инстанция е съобразила и изплатено от застрахователя [фирма] обезщетение по застраховка “трудова злополука”.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК от жалбоподателят сочи, че в противоречие с трайната съдебна практика на ВКС, произнасяйки се по въпросите за установените по делото факти и приложението на материалния закон, въззивният съд не е обсъдил всички доказателства и всички доводи, представени и изложени от името на [фирма], поради което е налице основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Навежда се довод за необходимостта от обсъждането на всички доказателства и доводи на страните. Сочи се също така, че произнасянето на въззивния съд по въпросите за конкретните факти, довели до увреждането на ищеца и пренебрегването на установените предпоставки за прилагане на чл.201 КТ относно изключването или намаляването отговорността на работодателя, при допринасяне от страна на работника за настъпване на злополуката, противоречи на практиката на ВКС по този материалноправен въпрос. Поставяне се и въпрос за определяне размера на обезщетението, като въззивното решение е в противоречие със задължителната практика на ВКС, изискващо посочване на критерии, според които да може да се направи извод за размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация М. И. А., посредством процесуалния си представител – адв. М. Х., е депозирал отговори по смисъла на чл.287 ГПК. Претендират се разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложенията на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК на касационния жалбоподател и взе предвид отговорите на ответника по касация намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване по следните съображения:
Изложението не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Поставените от касационния жалбоподател въпроси, не обосноват основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, тъй като са бланкетни.
От съдържанието на изложението е видно, че въпросите са фактически и свързани с правилността на обжалвания съдебен акт. Отговор на тях може да се даде едва при разглеждане спора по същество, което предполага въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване.
Относно въпроса за размера на присъденото обезщетение следва да се допълни и следното:
Въздигнатият от чл.52 ЗЗД принцип за справедливост при обезщетяване на неимуществени вреди се определя от обстоятелства, които са различни за всеки отделен случай. В т.11 от ППВС №4/1968 г. Върховната съдебна инстанция е постановила, че при определяне размера на неимуществените вреди следва да се определя като се вземат предвид всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като в мотивите към решенията на съдилищата се посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за присъдения размер. Постановеното от въззивната инстанция решение се основава на факти и обстоятелства и е съобразено със законовите разпоредби. По естеството си с изложението се цели допускане на въззивното решение в обжалваната част относно размера на претенцията, което конкретно е уредено в българското законодателство – чл.чл.51 и 52 ЗЗД, и което за всеки отделен случай е различен.
С оглед изхода от спора касационният жалбоподател следва да заплати на ответника по касация деловодни разноски за настоящото производство в размер на 700 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №26/19.01.2015 г. по гр.д.№939/2014 г. по описа на Пернишкия окръжен съд, г.к.
ОСЪЖДА [фирма] – [населено място], [улица], да заплати на М. И. А., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], област П., [улица], деловодни разноски в размер на 700/седемстотин/ лева.
Определението окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: