О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 873
С. 20.06.2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 317 по описа за 2012г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадените две касационни жалби – от Прокуратурата на Република България и от И. В. Г. от [населено място],чрез процесуалния представител адвокат П. против въззивно решение № 482 от 19.10.2011г. по в.гр.д.№ 565 по описа за 2011г. на Врачански окръжен съд,с което е отменено решение № 519 от 11.04.2011г. по гр.д.№ 3723/10г.на Врачански районен съд в частта,в която е отхвърлен предявения иск до размер на 2000лв. и вместо това е постановено друго,с което е осъдена Прокуратурата на Република България да заплати на И. В. Г.,на основание чл.2 т.2 от З. сумата от 2 000лв.-представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди в резултат на повдигнати и поддържани срещу него обвинения по чл.346 ал.2 т.1 и т.3,във вр.с чл.195 ал.1 т.3 и 4 от НК и за престъпление по чл.346а от НК,ведно със законната лихва, считано от 5.01.2009г.до окончателното й изплащане,като са присъдени и следващите се разноски,а е потвърдено решение в останалата му отхвърлителна част.
Като основание за допустимост и във двете касационни жалби се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК,като се твърди,че въззивният съд е постановил акта си в противоречие с т.11 от ППВС №4 от 23.12.1968г.и т.3 и т.11 от ТР №3 от 22.04.2004г.и т.19 от ТР №1 от 4.01.2001г. по въпроса за начина на определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди,претърпени от пострадалото лице и за приложението на обществе-ния критерий за справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД. Позовават се и на две решения на ВКС/без задължителен характер/ и на две въззивни решения /на С. и на Ш./, които поради това,че не съдържат отбелязване,че са влезли в сила – са несъотносими.
Срещу подадените касационни жалби не са постъпили отговори.
Жалбите са подадени в срока по чл.283 от ГПК и са срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.За да се произнесе по допустимостта им, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
При определяне на размера на следващото се обезщетение – въззивният съд е съобразил от една страна, че И. В. Г. е бил оправдан,след като е бил обвиняем за извършени две деяния,при производството продължило около 5 години,а от друга,че извън следващите се по човешка презумция вреди,вследствие естествен страх от неоснователно осъждане,засегната чест и достойнство,не са установени допълнителни вреди,свързани с дискредитиране на пострадалия в работата /установено е,че той никога не е работил/,в обществото/вече е бил осъждан и е адресат на множество предварителни проверки от органите на МВР/. Съдът е отчел и обстоятелството,че по делото не е установено – в резултат от повдигнатите обвинения – пострадалият да е променил начина си на живот/например това да е довело до ограничаване на контактите му,да е имало обществен отзвук,да е влошено здравето му или да са последвали значителни негативи за него или семейството му/.
В тази връзка-поставеният въпрос – за начина на определяне на размера на следващото се обезщетение – е от значение за изхода на спора, /защото е свързан с решаващите мотиви на съда/,но не е разрешен от въззивният съд в противоречие с практиката на ВКС,както се твърди в двете жалби. В цитираната от касатора т.11 от Постановление № 4 от 23.12.1968г.на Пленума на ВС са определени критериите за понятието „справедливост” и в случая те са съобразени.В. съд е взел пред вид всички съотносими обстоятелства,които е изложил при обосноваване на изводите си във връзка с присъдения размер на обезщетение.Съгласно цитираното Постановление – всеки отделен случай е специфичен, преценката е индивидуална и се отчитат различни обстоятелства/затова представените от касатора решения,които са постановени при друга фактическа обстановка- не следва да се обсъждат/.
По делото – въззивният съд при определяне на размера на дължимото обезщетение е съобразил – продължителността на воденото производство, неговия характер,вида и тежестта на деянията,за които е повдигнато обвинение, липсата на отражение върху общественото положение, авторитет, професионална репутация на обвиненото лице, съдебната практика и всички следващи се от житейската логика вреди, свързани със засягането на честта и достойнството на неправилно обвиненото лице, причинените му негативни емоции и психологически проблеми, както и тяхното конкретно негативно отражение.
Горното мотивира настоящият съдебен състав да приеме,че не е налице посоченото основание за допускане до касационно обжалване на въззивния акт,поради което, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 482 от 19.10.2011г. по в.гр.д.№ 565 по описа за 2011г. на Врачански окръжен съд
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.