О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 873
гр. София 07.07.2015 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 06 юли през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 682 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответника К. Г. Р., чрез адв. Е. А. – Б. против решение от 03.11.2014 г. по гр.дело № 506/2014 г. на Кюстендилския окръжен съд, в частта, с която е отменено решение от 02.07.2014 г. по гр.дело № 568/2014 г. на Дупнишкия районен съд в отхвърлената част на предявения иск от непълнолетната М. К. Р. със съгласието на майката Д. В. И. срещу К. Г. Р. за изменение на дължащата се от ответника на детето М. издръжка за сумата над 180 лв. до 300 лв. и вместо отменената част е увеличил размера на дължащата се издръжка от К. Г. Р. от 180 лв. на 300 лв., считано от 31.03.2014 г. до промяна на обстоятелствата, обуславящи дължимостта й или възможностите на ответника ведно със законната лихва върху сумата, считано от падежа на всяко плащане до окончателното погасяване на задължението.
Жалбоподателят поддържа основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК – нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила.
В изложението са формулирани правните въпроси: 1.относно представителството на страна в процеса по пълномощие от адвокат – чл.32,ал.1,т.1 ГПК вр.чл.33 ГПК. Въззивният съд е приел, че жалбата е подадена от адв.Д., като редовно упълномощена от ищцовата страна, въпреки липсата на подписи от страна на упълномощителите на представеното пред първата инстанция пълномощно, както и на устно упълномощаване в съдебно заседание. Наличието на подписи единствено върху договора за правна защита и съдействие не легитимира адвоката с представителна власт пред съда, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. 2. относно обстоятелствата, които следва да бъдат съобразявани при определяне на необходимата издръжка, респективно нейното увеличение на непълнолетното дете, решен в противоречие с практиката на ВКС – ППВС № 5/16.11.1970 г., решение № 154/16.07.2013 г. на ВКС по гр.дело № 1435/2012 г. , III г.о., решение № 469/26.10.2011 г. по гр.дело № 2/2011 г. на ВКС, IV г.о., двете постановени по чл.290 ГПК.
Ответницата по касационната жалба непълнолетната М. К. Р. със съгласието на майката Д. В. И. в писмен отговор, чрез адв.Ел. Д. е изразила становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна, срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
Въззивният съд се е произнесъл по предявен иск с пр.осн.чл. 150 СК.
От фактическа страна е прието, че жалбоподателката М. К. Р. – [дата на раждане] е дъщеря на ответника К. Г. Р.. С влязло в сила на 29.12.2005 г. решение по гр.дело № 1013/2003 г. на Дупнишкия районен съд е прекратен гражданския брак, сключен на 23.06.1996 г. между ответника и майката на детето Д. В. Р.. Със същото решение е предоставено упражняването на родителските права по отношение на М. К. Р. на майката Д. В. Р. и е осъден ответника да заплаща месечна издръжка на детето, чрез майката в размер на 50 лв., считано от постановяване на решението – 23.10.2003 г. до настъпване на законни основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за забава.
Прието е, че ответника-жалбоподател, майката на детето и последното живеят в Р. Г.. Детето живее с майката и децата й, родени от брака с лицето Т. И.. Прието е, че ответникът живее в район Н. К. на Р. Г..
Като е обсъдил показанията на разпитаните свидетели съдът е приел за установено, че майката на детето Д. И. не работи и през месец получава парична сума, за отглеждане на децата в размер на 500 евро. Прието е, че доходите на бащата за 2013 г. са възлизали на 12 239.14 евро – общ доход и условен доход 6200 евро. Взет е предвид и представен договор за наем, сключен между ответника-наемател и трети лица с наемна цена 380 евро.
От правна страна съдът е приел, че искането за увеличаване размера на месечната издръжка, дължима от ответника е основателно за сумата от 300 лв. Посоченият размер съдът е приел, че съответства на доходите на ответника, а разликата до общия размер на необходимата издръжка следва да се осигури от майката. За да определи този размер дължима месечна издръжка от ответника съдът е взел предвид нуждите и интересите на детето.
При тези съображения съдът е направил решаващия извод за основателност на предявения иск с пр.осн.чл.150 СК в пълен размер. Отменил е първоинстанционното решение в отхвърлената част на иска над сумата 180 лв. до 300 лв. и е увеличил размера на дължимата издръжка от 180 на 300 лв., считано от 31.03.2014 г. до настъпване на обстоятелства, обуславящи дължимостта й или възможностите на ответника, ведно със законната лихва за забава. В уважената част на иска относно изменения размер месечна издръжка от 50 лв. на 180 лв., считано от 31.03.2014 г. първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 по първия въпрос от изложението. Същият не представлява правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК – не е разрешен в обжалваното въззивно решение и не е обусловил решаващите правни изводи на съда по предмета на спора. Въпросът касае правилността на обжалваното решение и е касационно основание за отмяна по чл.281 т.3 ГПК. Този въпрос съдът следва да преценява само ако се допусне касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба. Основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 са различни от общите основанията за неправилност на на въззивното решение по чл.281,т.3 ГПК. В настоящото производство по чл.288 ГПК съдът преценява само дали поставеният въпрос е правен и дали са налице допълнителните предпоставки, предвидени в чл.280,ал1,т.1,2 и т.3 ГПК. Поради това, че формулирания въпрос не е правен само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване без да се обсъжда наличието на допълнителната предпоставка, предвидена в чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по втория въпрос от изложението.
Съгласно ППВС № 5/1970 г. – т.4 и т.19 нуждите на лицата, които имат право на издръжка се определят съобразно с обикновените условия за живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение за случая, че следва да се съобразят и възможностите на родителите. При иск за изменение на определена от съда издръжка по чл.150 СК следва да е налице трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице.В тази насока е и разрешението на правния въпрос в цитираните от жалбоподателя решение № 154/16.07.2013 г. на ВКС по гр.дело № 1435/2012 г. , III г.о., решение № 469/26.10.2011 г. по гр.дело № 2/2011 г. на ВКС, IV г.о., двате постановени по чл.290 ГПК. Правният въпрос съдът е разрешил в съответствие с тази практика на ВКС. При определяне размера на дължимата издръжка от ответника-жалбоподател съдът е съобразил нуждите на непълнолетно М. Р. и възможностите на ответника К. Р.. Като е преценил събраните по делото доказателства съдът е направил извода, че в случая е налице трайна съществена промяна в нуждите на детето и възможностите на ответника, който извод е в съответствие с цитираната практика на ВС и ВКС.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК по поставените въпроси от жалбоподателя К. Р..
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение от 03.11.2014 г., постановено по гр.дело № 506/2014 г. на Кюстендилския окръжен съд по касационна жалба вх. № 7643/25.11.2014 г., подадена от ответника К. Г. Р. от [населено място], ЕГН [ЕГН], чрез адв. Е. А.-Б..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: