Р Е Ш Е Н И Е
№ 874
София, 23.03.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на 11 ноември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при участието на секретаря Стефка Тодорова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Жанета Найденова
гр.дело № 4770 /2008 година по описа на пето гражданско отделение и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Върховният касационен съд,тричленен състав на 4-то гр.отд. с определение № 582 от 22 юни 2009г по настоящето гр.д. № 4770/2008г на основание чл.280 ал.1 т.2 ГПК е допуснал касационно обжалване решението на Смолянския окръжен съд от 12.05.2008г по гр.д. № 184/2008г по въпроса: „т.н. „дневник” за идеалните имуществени дялове на членовете на горовладелческите кооперации може ли да легитимира като собственици на горите лицата , посочени като член-кооператори притежаващи съответни дялове описани в приложените списъци.
Върховният касационен съд след проверка на посочените основания за касация на въззивното решение на Смолянския окръжен съд-допуснати нарушения на съществени съдопроизводствени правила и на материалния закон и необоснованост-прие следното:
В исковата си молба А. И. К. е твърдял че като наследник на И. А. К. ,починал на 6.11.1945г бил пропуснал да поиска от Поземлената комисия възстановяване собствеността върху гори в ревир „О” с. О. община Ч. и за това предявил исковете си срещу Общинската с. „З” на правно основание чл.13 ал.2 ЗВСГЗГФ.
Като доказателство за твърденията си представил на първо място удостоверение № 376 от 24.01.2007г на Общинската с. „З” в което били посочени поименно горските имоти, които са били поискани и са били възстановени-общо гори по 15 пункта,за които имало записвания в емлячния регистър на село О. от 1940г -партида № 159 на името на И. А. К. плюс още по два пункта,или общо в този ревир била възстановена собствеността върху 20.444 дка.
Горите, описани в исковата молба не са били заявявани за възстановяване.
Представен е и списък от 1938г за „съпритежателите на ревира „О” жители на с. О. околия по притежание в декари и идеални части в който под № 88 фигурирал И. А. К. с 33.5 дка и 103 идеални части,
Списък-ръкописен-на членовете на горовладелческа кооперация „Орехово на гърба на листа под № 4- И. А. К. ” с обозначение на деловете им”,
Списък на членовете на същата кооперация „които получават сума срещу идеалните дялове от добитите материали през стопанската 1945/1946 година и за И. А. К. като получател се е подписала Е. И. за 4 370 лева, както и дневника на Горовладелческата производителна кооперация „О” с. О. околия за времето от 1945-1946 година.
И по тези писмени доказателства и след щателна проверка назначената от Чепеларския районен съд техническа експертиза на вещото лице инж. Р е докладвала,че в Дневник за идеалните имуществени дялове на Горовладелческата производствена кооперация „О”, който дневник бил започнат на 06.09.1941г и завършен на 15.01.1942г , фигурирал като член-кооператор И. А. К. , чиито имоти били описани в исковата молба по размер и по местности. Било изяснено , че претенциите по исковата молба за 70.125 дка гори в различни местности , се равнявали на 0.5633 ид.ч. от ревира към 1938г или тези части представлявали 73.558 ид.части гори през 2 000 г.
При така събраните писмени доказателства Чепеларския районен съд уважил исковете за горите по 4 пункта и ги отхвърлил по 8 пункта.
По жалба на ищеца Смолянският окръжен съд с решението си от 12.05.2008г по гр.д. № 184/2008г оставил в сила първоинстанционното решение в отхвърлената част на исковете,независимо от това,че пред него са били представени и нови писмени доказателства- оценителен протокол за работа на комисията от до 5 февруари и от 29.09-6 октомври 1941г ,писмо от 11.11.1941г – напомняне за внасяне суми по сметка „С” „за частните Ви ревири” , и „главна ревизия на стопанския план от кооперативния ревир „О” Асеновградско от 1938г. Приел,че правилно исковете са били отхвърлени,защото ищецът не бил доказал че горите са закупени с нотариален акт,така както били изискването по Закона за продаване на някои държавни гори в Станимашка околия и че записванията по Дневника на кооперацията не легитимирал лицата като собственици на гори в различните местности в ревир „О”.
Върховният касационен съд счета че това становище е неправилно. Въззивният съд не е приложил точно и материално правната норма на чл.13 ал.3 ЗВСВГЗГФ от 1997г. Според текста на Закона,”Правото на собственост се доказва с нотариални и крепостни актове, нотариално заверени писмени договори, вписани протоколи за делба, съдебни актове, а при липса на такива с емлячни и данъчни регистри, удостоверение за дялово участие в кооперации, стопански карти и списъците към тях и други писмени доказателства, допустими по Гражданския процесуален кодекс. При възможност заявлението се придружава и с описание на имота.”
Пак в същия текст са изключени писмените доказателства,които не могат да се вземат предвид при възстановяване собствеността върху горите и земите от горския фонд.-„ Не могат да бъдат основание за доказване правото на собственост:
1. писмени декларации на заявителите;
2. свидетелски показания;
3. протоколи за определяне „предмета на горското стопанство“, издадени въз основа на чл. 22 от Закона за горите от 1922 г. и чл. 20 от Закона за горите от 1925 –т.е. „Кои от досегашните държавни,общински и частни гори и планински пасбища в землището на всяко населено място трябва да останат за напред предмет на горски стопанство, кои закелевяли и проредели гори и долини из вътрешността на горите трябва да се възобновят… определя комисия.
……………………………………………………………………………..
За извършването се съставя протокол по всеки въпрос отделно…”
Неточно е цитиран и Закона за продаване на някои държавни гори в Станимашка околия ,утвърден с Указ № 26 от 1911г-Д. В.бр.61 от 28.02.1911г. С този Закон са били определени горите „които се експлоатират като общински и училищни,се отстъпват на досегашните ползватели без заплащане”-чл.1 Посочени са горите които се задържали за държавното горско стопанство и са били посочени цени по които на „досегашните владелци-местни жители,които са придобили право на владение,дяловете им се продавали по посочените цени.
Действително в чл.2 е допусната и „продажба на горите, съгласно настоящия закон се извършва при следните условия….”, а в чл.4-изм. От 1923г- че изплащането ставало в течение на пет години. Тогава съгласно чл.5 „След окончателното изплащане продажната стойност на горите,въз основа на точно /инструментално/ измерване,притежателите на горите се снабдяват с нотариални актове за всяка планина по отделно”
Но това е само,ако някои от членовете на задължително създадените кооперации за стопанисване на горите,което съгласно чл.2 ал.3 от Закона за продаване на някои държавни гори в Станимашка околия,,ставало „групово или по единични планини въз основа на стопански планове или стопански програми”. Този нотариален акт не е бил задължителен като документ за собственост за всички останали случаи. При тях правото на собственост е можело да се установява с всички допустими от закона доказателства в това число и с Дневника на имуществените дялове в ГПК „О” от 1941-42г, от Списъка на съпритежателите на ревир „О” от 1938г и Списъка на членовете- горовладелци на кооперация „О” от 1941 и от за 1945-46г.
Правото на собственост на своя наследодател И,ищецът А. И. К.,е доказал и върху горите в м.” Теклица” с площ 0.750 дка, с площ 0.25 дка и с площ 5 .375 дка, върху горите в местността „М” с площ от 5.0 дка и 3.250 дка,както и с площ от 7.5 дка, върху гората в м.”Б” с площ от 2.5 дка и върху гората с площ от 9.5 дка в местността „Беговища”. Това означава,че решението на Окръжния съд следва да се отмени в тази отхвърлена част на исковете и Върховния касационен съд -да постанови ново решение с тяхното уважаване.
В обжалваната част решението на Смолянския окръжен съд е необосновано и незаконосъобразно. На поставения въпрос- дали т-н.”дневник” на горовладелческите кооперации за имуществените дялове на техните членове,дали списъците на съпритежателите на ревир „О” респ. на другите ревири и списъците на горовладелческите кооперации могат да служат като доказателства за правата на собственост на българските граждани до момента на одържавяване на горите в Народна Република България- Върховният касационен съд отговаря положително. Тези писмени доказателства следва да се имат предвид при решенията за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд след влизане в сила на реституционния закон през 1997г. В този смисъл цитираните решения на Чепеларския районен съд са съобразени с практиката на ВКС и са съобразени със закона. Ето защо и на основание гореизложеното Върховният касационен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА решението на Смолянския окръжен съд от 12.05.2008г по гр.д. № 184/2008г в частта в която е оставено в сила решението на Чепеларския районен съд от 23.01.2008г по гр.д. № 59/2007г,отхвърлящо исковете за възстановяване собствеността върху гори,находящи се в ревир „О” с. О. и вместо него постановява:
ПРИЕМА за установено по отношение на Общинската с. за земеделие и гори гр. Ч., Регионалното у. на горите в гр. С. и Държавното лесничейство с. Х.,че наследниците на И. А. К. ,бивш жител на с. О. починал на 6.11.1945г имат право да им бъдат възстановени горите,находящи се в ревир „О” с. О. в размер и по местности както следва:
1. Гори в местността „Теклица” с площ от 0.750 дка, с площ 5.375 дка, с площ 0.25 дка,
2. Гори в местността „Мечкерица” с площ 5.0 дка, с площ 3.250 дка и с площ 7.5 дка и
3. Гора в местността „Б” с площ от 2.5 дка и
4. Гора в местността Беговища” с площ 9.5 дка.
Решението в частта в която са уважени исковете и в частта в която производството е било прекратено,като необжалвано е влязло в сила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: