4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 874
[населено място],17.11.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на десети ноември през две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №1342 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. А. Ц. против решение №1200/20.12.2013г. по в.т.д. №1004/2013г. на Варненски окръжен съд, с което е отменено изцяло решение №1542/03.04.2013г., постановено по гр.д. №14245/2012г. на Варненски районен съд, 35 състав, и вместо това е отхвърлен предявеният от Е. А. Ц. иск за установяване, че [фирма] й дължи сумата от 10 550 щатски долара по запис на заповед, издаден на 05.09.2011г., предявен за плащане на 01.11.2011г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на заявлението – 10.11.2011г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 652,71 лева, представляваща извършени в заповедното производство съдебно – деловодни разноски, за което вземане в полза на ищцата е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК №12208/12.12.2011г. по ч.гр.д. №19855/2011г. на Варненския районен съд.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Подробни доводи са изтъкнати в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК.
Ответникът по жалбата [фирма], [населено място], поддържа, че жалбата е неоснователна, а обжалваното въззивно решение е постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че процесният запис на заповед е подписан от лице извън предоставената му представителна власт по отношение на ответното дружество, поради което той задължава единствено подписалия го пълномощник, но не и ответника по делото. Обсъждал е и доводите на страните във връзка с твърдението за сключен помежду им договор за заем, като е приел, че договорът за заем от 01.08.2011г. също е подписан от пълномощника на дружеството извън пределите на предоставената му представителна власт, като не са налице предпоставки за прилагане на презумпцията на чл.301 от ТЗ нито по отношение на каузалното правоотношение, нито по отношение на абстрактната сделка.
Касационната жалбоподателка в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК сочи, че в обжалваното решение съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС на РБ. Твърди, че при постановяване на решението си съдът не е съобразил,че се касае за заем предоставен на търговец, чиято отговорност е завишена в сравнение с тази на физическите лица. Посочва, че съдът не е съобразил разпоредбата на чл.293 от ТЗ, нито е отчел представените доказателства, че сумата по договора за заем е преведена по сметката на ответното дружество, а със заверяване на сметката на кредитора плащането се смята за осъществено. Към изложението са приложени следните решения на ВКС на РБ, постановени по реда на чл.290 от ГПК: решение №78 от 17.07.2009г. по т.д. №29/2009г. на ВКС, ТК, І т.о., решение №50 от 02.04.2009г. по т.д. №458/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение №204 от 17.12.2010г. по т.д. №128/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение, предвид следното:
Съгласно дадените в т.1 на Тълкувателно решение №1 /19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивната инстанция по конкретното дело. Правният въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК може единствено да бъде уточнен или конкретизиран от ВКС, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът не разполага с правомощията да извежда и формулира този въпрос, ако той не е посочен от жалбоподателя. В настоящия случай касационната жалбоподателка само формално е изпълнила изискването на чл.284 ал.3 т.1 от ГПК за представяне на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, тъй като в него не е посочила кой е разрешеният от въззивния съд материалноправен въпрос, обусловил изхода на спора. Твърденията, че съдът, при постановяване на решението си, не е съобразил разпоредбата на чл.293 от ТЗ, нито е отчел представените доказателства, че сумата по договора за заем е преведена по сметката на ответното дружество, сами по себе си не съставляват въпроси, а оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост. Съответно те биха съставлявали основания за касиране на въззивния акт като неправилен – чл.281 т.3 от ГПК, но не и основания за допускане на касационен контрол на решението.
Непосочването на правен въпрос, обуславящ изхода на спора по конкретното дело, съгласно цитираното тълкувателно решение, съставлява самостоятелно основание да не бъде допуснат касационен контрол на атакувания акт, без да се разглежда сочената от жалбоподателката допълнителна предпоставка по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. Следва да се отбележи,че не е налице противоречие между мотивите на обжалваното решение и представеното решение №78 от 17.07.2009г. по т.д. №29/2009г. на ВКС, ТК, І т.о., съставляващо задължителна практика на ВКС, тъй като то касае случаи, в които записът на заповед не е редовен от външна страна, но в зависимост от неговото съдържание може да служи като доказателство за съществуващо каузално правоотношение. Този въпрос не е относим към предмета на настоящия спор, доколкото в случая съдът е приел,че се касае за менителничен ефект, който е редовен от външна страна, но е подписан от лице без представителна власт. С решение №50 от 02.04.2009г. по т.д. №458/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и решение №204 от 17.12.2010г. по т.д. №128/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. е формирана практика по въпроса относно приложението на чл.305 от ТЗ и момента, в който плащането в полза на търговец се счита осъществено. Този въпрос е свързан със спора за валидното възникване на каузално правоотношение по договор за заем между страните в настоящото производство, но дори и да се приеме,че такъв договор е бил сключен валидно и с приемането на сумата по банковата си сметка, ответното дружество е потвърдило по реда на чл.301 от ТЗ извършените от негово име действия по сключването на договора за заем, това не би обусловило различен извод относно наличието на задължение по записа на заповед от 05.09.2011г., което именно е предмет на производството по чл.422 от ГПК.
По изложените съображения, настоящият състав на ВКС намира,че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Варненски окръжен съд.
При този изход на спора на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени направените в касационно производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 450 лева.
Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1200/20.12.2013г. по в.т.д. №1004/2013г. на Варненски окръжен съд.
ОСЪЖДА Е. А. Ц., [ЕГН] с адрес на управление [населено място] бряг, [улица], [жилищен адрес] да заплати на [фирма],[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], разноски за касационното производство в размер на 450 лева /четиристотин и петдесет лева /.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.