3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 874
София, 05.12.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на трети декември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
като изслуша докладваното от съдия Д.ДРАГНЕВ ч.гр.д. № 6972 по описа за 2014 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2, изречение първо от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Д. Л. Л. срещу определение № 2730 от 19.09.2014 г., постановено по в.гр. д. № 3210 по описа за 2013 г. на Варненския окръжен съд, Гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане молбата и с вх.№ 20137 от 10.07.2014 г. за изменение на постановеното по делото решение в частта му относно дължимата държавна такса. Частният жалбоподател твърди, че определението е неправилно, тъй като съдът има задължение да следи служебно за надлежното извършване на всички процесуални действия и може по своя инициатива да поправи явните фактически грешки в решението си. Счита, че съдът е допуснал административно нарушение и нарушение на Кодекса за етично поведение на българските магистрати, с което е ощетил страните по делото. Моли настоящата инстанция да отмени обжалваното определение и да върне делото за произнасяне по съществото на молбата.
Ответниците по частната жалба В. Д., В. Л. и Й. Н. не вземат становище по нея.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение, след като взе предвид становището на частния жалбоподател и данните по делото, приема следното :
Частната жалба е подадена в срок срещу преграждащо определение на въззивен съд, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Решението по делото, с което Варненският окръжен съд е осъдил Д. Л. да заплати 434,26 лв. държавна такса, е връчено лично на 31.05.2014 г. Молбата за изменение на това решение в частта относно присъждане на държавната такса е подадена по пощата на 9.07.2014 г. Следователно молителката е пропуснала едномесечния срок по чл.248, ал.1 от ГПК., който е изтекъл на 30.06.2014 г. Частният жалбоподател квалифицира подадената молба като искане за поправка на явна фактическа грешка, за да обоснове възможността съдът по своя инициатива да отстрани евентуално допуснатия пропуск при определяне на държавната такса. Тази квалификация е неправилна, тъй като не се касае за погрешно пресмятане на суми, което може да се установи от съдържанието на самото решение, а до ясно изразена воля каква е дължимата държавна такса. Затова молбата представлява искане по чл.248 от ГПК, което може да се разгледа само ако страната го е предявила в срок, но не и след срока по инициатива на съда. Ето защо съдът няма както правно, така и етично задължение сам да коригира дължимата от страната държавна такса. Евентуалното ощетяване на Д. Л. се дължи на нейното процесуално поведение. В тежест на страната е да спазва предвидените в закона процесуални срокове и при неизпълнение следва да търпи неблагоприятните последици, които в случая се изразяват в преклудиране на правото да се иска изменение на решението в частта за разноските.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 2730 от 19.09.2014 г., постановено по в.гр. д. № 3210 по описа за 2013 г. на Варненския окръжен съд, Гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане молбата на Д. Л. Л. с вх. № 20137 от 10.07.2014 г. за изменение на постановеното по делото решение в частта му относно дължимата държавна такса.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: