О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№874
[населено място], 07.10.2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти октомври през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 772 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение от 09.02.2011г. на Софийски градски съд, ІІ-б въззивен състав по гр.д. №4754//2009г., с което е отменено решение от 22.11.2008г. на Софийски районен съд, 59 състав, по гр.д. № 19 803/2007г. в частта му, с която е уважен иск за съдебна делба на апартамент №71 в [населено място], на [улица]М.” [жилищен адрес] със застроена площ 109,54кв.м. и вместо това е отхвърлен иска за делба на посоченото жилище. В останалата част относно делбата на вилна сграда и масивен гараж в [населено място] баня решението е оставено в сила.
Жалбоподателката Г. А. Ч. чрез пълномощника си адв. Б. е недоволна от решението досежно отхвърления иск за делба на апартамента. Счита го за порочно на основанията по чл. 281, т.3 ГПК. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване изтъква, че съдът се е произнесъл по няколко съществени въпроса, обуславящи изхода на делото. С жалбата са представени съдебни актове на ВКС, но в изложението липсва позоваване на тях.
Ответникът по жалбата Н. Р. Ч. в писмения си отговор поддържа, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по иск за делба в първата му фаза. Страните са бивши съпрузи. По време на брака им /през 1998г./ на името на съпругата Г. Ч. е придобит спорния апартамент в [населено място] чрез договор за покупко-продажба за сумата 18 568 деноминирани лв. Претендира се пълна трансформация от страна на ответника Н. Ч. поради влагане на изцяло лични средства за придобиването му. Безспорно е, че последният е притежавал в лична собственост жилище в кв. К. село, което е отчуждил през 1996г. Спори се каква сума е получена при продажбата му и съответно вложена ли е тя при покупката на спорния апартамент. В предварителния договор от 25.11.1996г. е уговорена продажна цена за жилището в кв. К. село 25 000 щ.д. В нотариалният акт за продажба, сключен на 27.11.1996г., е посочена сумата 461,50 лв. деноминирани. Според удостоверение от Пощенска банка на същата дата 27.11.1996г. на името на Н. Ч. са открити три банкови влога с общо 25 000 щ.д., закрити на 09.01.1997г. На 09.01.1997г. той е предоставил в заем на П. Й. П. сумата 20 000 щ.д., дължими в седемдневен срок от поискването. Парите са върнати на 23.04.1998г. – деня, в който е закупено процесното жилище. За установяване на обстоятелствата по продажбата на първото жилище, получената сума, предоставянето й в заем и влагането й впоследствие при покупката на процесния имот са събрани свидетелски показания. Представената разписка за връщане на дадената в заем сума е оспорена от ищцата /сега касатор/ като антидатирана и е открито производство по оспорването й.
За да уважи предявеното от ответника възражение за наличие пълна трансформация и съответно да отхвърли иска за делба на жилището съдът е извършил обстойна преценка на писмените и гласни доказателства; отчел е недопустимостта на показанията на свидетеля П. в частта им относно предоставянето на парична сума в заем и връщането й; приел е, че действителната продажна цена на жилището в кв. К. с. е 25 000 щ.д., а не посочената в нотариалния акт, равна на базисната пазарна цена на имота, както и че оспорването на разписката от 23.04.1998г. е недоказано. В заключение е намерил за установено, че при покупката на спорния апартамент са вложени изцяло лични средства на ответника Н. Ч., представляващи продажната цена на жилището в кв. К. с., за което е несъмнено, че е било негова лична собственост.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
На първо място касаторката поддържа, че въззивното решение е взето при съществени пороци при формиране на вътрешното убеждение и превратно тълкуване на събраните доказателства. Извежда като правен въпрос от значение за изхода на делото въпросът „допустимо ли е да бъдат приети като доказателства оспорени частни документи – предварителен договор от 25.11.1996г. и разписка от 27.11.1996г., без откриване на производство по чл. 154, ал.3 ГПК/отм./, когато документите нямат достоверна дата по чл. 144 и 145 ГПК/отм./”. Като материалноправен въпрос жалбоподателката изтъква неточното прилагане на закона и неправилната преценка за допустимостта на показанията на свидетеля П. на основание чл. 133, б.”в” и „г” ГПК/отм./. Твърди, че тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, без да са развити конкретни съображения за това. Към изложението са представени Т. № 178/86г. и няколко решения на състави на ВКС, но във връзка с тях не са изложени никакви доводи за противоречие на решението със задължителната практика на ВКС или за противоречиво разрешавани въпроси в практиката на съдилищата.
Следва да се отбележи, че визираните в първия въпрос договор и разписка не са били оспорени от защитата на жалбоподателката досежно истинността им, за да се открива производство по чл. 154, ал.2 ГПК/отм./, а единствено е заявено твърдение за невярност на съдържанието им, в който случай доказването на верността става с представяне на съответни доказателства, без нарочно производство. По въпроса за достоверната дата на частните писмени документи спрямо трети лица е постановено решение на ВКС в производство по чл. 290 ГПК, а именно решение № 235 от 04.06.2010г. по гр.д. № 176/2010г. на ІІ г.о./към касационната жалба е приложено определението за допускане на касационно обжалване по същото дело/, където е направено разяснение на понятието трети лица, за които документът следва да има достоверна дата в предвидените от закона хипотези на чл. 145, ал.1 ГПК/отм./ и чл. 181, ал.1 ГПК. Разрешението в обжалваното решение съответства на даденото в практиката тълкуване. Що се отнася до преценката на допустимостта на свидетелските показания с оглед забраните на чл. 133, б.”в” и „г” ГПК/отм./, то съдът изрично е изложил съображения в тази насока.
В обобщение може да се посочи, че цялото изложение на основанията за допускане на касационно обжалване е базирано на твърдения за процесуални нарушения на съда, допуснати при преценка на доказателствата. Същественото нарушение на съдопроизводствените правила е основание за касационно обжалване по чл. 281, т.3 ГПК, но дали такова е налице съдът се произнася само при положителен изход на производството по селекция на касационните жалби според предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК. Следователно посочените от жалбоподателката въпроси не са правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК и съгласно разясненията в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на О..
Предвид изложеното не може да бъде допуснато касационно обжалване на решението в обжалваната част.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 09.02.2011г. на Софийски градски съд, ІІ-б въззивен състав по гр.д. №4754//2009г. по касационната жалба на Г. А. Ч. от [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: