2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 876
С., 27.06.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на десети април , две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : Е. ТОМОВ
Д. ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Е. Т.
гр. дело №1338/2014 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Б. И. Б. срещу решение № 179 от 13.11.2013г по гр.д. №153/2013г на Варненски апелативен съд , с което е потвърдено решение от 29.04.2011г по гр.д № 910/2009г на Варненски окръжен съд за отхвърляне на иска , предявен от касатора на основание чл. 79 ал.2 вр чл.265 ал.2 ЗЗД. Обжалваното въззивно решение е постановено , след като по реда на касационното обжалване с решение № 9 от 27.03.2013г по гр.д № 260/2012г ІV г.о на ВКС е отменено въззивното решение ,с което искът е бил уважен и делото е върнато за ново разглеждане с указание да се назначи съдебно –техническа експертиза по конкретен въпрос , останал неизяснен : в каква част и на каква стойност изпълнената работа е могла да бъде полезна на възложителя .
Към жалбата е приложено изложение. Поставеният материалноправен въпрос е дали се определя полезност на извършената работа ,без предявено право от изпълнителя по чл.267 ал.1 предл. второ ЗЗД ,в предпоставката на чл. 264 ал.1 ЗЗД ( кумулативна фактическа основа ), т.е е ли по непредявен иск на чл.267 ал.1 предл. второ ЗЗД съдът правосубектен да установява полезност на нещо ,което е извън договореното и различно от „част” и е ли договорът за изработка на повишена мощност за автомобил от 360 к.с. на 1000 к.с. договор за ремонт на този автомобил ,като възложителят има ли задължение да приема нещо ,различно от дължимото.Формулираният процесуален въпрос е подкрепен с довод за дължима от ВКС защита и съдействие (чл. 2 ГПК), но на диспозитивното начало (чл. 6 ГПК) и е свързан с оплаквания за недопустимост на решението: може ли съдът да предявява от свое име чужди права пред себе си , да разглежда непредявен иск ( в случая чл.267 ал.1 предл. второ ЗЗД), със служебно назначаване на съдебно –техническа експертиза по чл. 195 ГПК , по дело , водено по реда на отменения ГПК. Ответникът не е предявил иск ,претенция за възмездяемост , насрещен иск , поради частично изпълнение и полезност .О. решение на ВКС №9 от 27.03.2013г на ІV г.о не е указвало предмет и основание по чл.267 ал.1 предл. второ ЗЗД и не е правопораждащо за промяната му . Предметът на спора е по чл. 79 ал.2 вр чл.265 ал.2 ЗЗД , а решението е във фактическото основание на чл.267 ал.1 пред 2 ЗЗД ,довод за което е назначената служебно експертиза. Съдът не е оправомощен да решава нещо различно , назначената и приета СТЕ е извън правомощията на съда и закона . Така е осъществена привидност в прилагането на чл.267 ал.1 предл. 2 ЗЗД, воден е привиден процес, не е дадена дължимата защита и съдействие , което е въпрос от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото , т.е основание по чл. 280 ал.1 т. 3 ГПК.
В отговор ответникът намира твърденията в изложение за неясни ,не са формулирани въпроси от значение за изхода на делото ,същите са формулирани подвеждащо.Изпълнени са били предписания за изясняване на обстоятелство чрез назначаване на вещо лице по чл. 294 ал.1 ГПК . Позовава се на практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК , с която въззивното решение е съобразено .
Върховен касационен съд, ІІІ г.о намира ,че не е налице основание за допускане до касационно обжалване .
Не е изпълнено общото съдържателно условие на закона към изложението по основанията за допускане до касационно обжалване : изискването поставеният правен въпрос да е свързан с решаващите съображения на съда по делото и обстоятелствата по спора , които са ги обусловили. Не е изпълнено и условието за обосновка на основанието по чл. 280 ал.1 т. 3 ГПК и по двата въпроса . Преди всичко в изложението касаторът следва да изтъкне този правен въпрос , който е от значение за изхода по конкретното дело, и е обусловил решаващата воля на съда. Съгласно възприетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. по описа на ОСГТК на ВКС, правният въпрос, разрешен с обжалваното въззивно решение, е този който е включен в предмета на спора, индивидуализиран с основанието и петитума на иска и е обусловил правните изводи по обжалваното решение. Искът е бил предявен и произнесен на предявеното основание по чл. 79 ал.1 вр. чл.265 ал.2 ЗЗД , с оглед заявеното от ищеца разваляне на договора за изработка ,с предмет тунинговане ( повишаване мощността на двигателя от 360 к.с на 1000 к.с) , поради пълно неизпълнение ,като вече е било платено на изпълнителя . Възражението на ответника е било, че е изпълнил договора , а ищецът е получил автомобила в изправно състояние и не е направил никакви възражения , това е направил едва след използването му в продължение на няколко месеца , поради което не се дължи претендираната сума от общо 19260 лева , включваща труд и вложени части. Като е обсъдил доказателставта по спорния факт относно предването – кога е станало това и в какво състояние е бил автомобила, въззивният съд решаващо е приел , че е налице приемане на работата от възложителя без възражение , което да е направено в срока по чл. 264 ал.2 ЗЗД ,както и че не е налице нито една от хипотезите на чл.265 ЗЗД , поради което ищецът не може да се позове и на разваляне на договора . При тези решаващи съображения, въпрос за приложението на чл. чл.267 ал.1 предл. второ ЗЗД с оглед частична полезност , не е решаващо произнасян , нито дори обсъждан в решението „в предпоставката на чл. 264 ал.1 ЗЗД – кумулативна фактическа основа”, както се изтъква в изложението. Обстоятелството ,че при новото разглеждане на делото въззивният съд е изпълнил изричното указание по отменителното решение на ВКС да назначи автотехничнеска експертиза , за да се изясни въпрос в каква част и на каква стойност изпълнената работа е могла да бъде полезна за възложителя , не означава ,че е произнесен някакъв непредявен иск, или дори възражение. К. по същество оспорва правилността на това именно указание , допустимостта и относимостта на подобна експертиза , но първата група възражения засягат съдържанието решението на ВКС в частта , с което делото е върнато за ново разглеждане при основанието на чл.293 ал.3 ГПК , а процесуалните възражения не подкрепят довода за недопустимост на обжалваното решение , не се касае дори за процесуално нарушение , довело до порок на крайния акт. Фактическият състав на чл. 267 ал.1 ЗЗД не е обсъждан в решението , нито във връзка с обстоятелствата , на които искът е основан , нито във връзка с възраженията на ответника и непонятно остава защо защитата счита диспозитивното начало за нарушено. Изводите на въззивния съд в решаваща за изхода на спора насока са съобразени с разрешението , дадено в реш.№ 5 от 15.03.2010г по т.д № 390/2009г І т.о, по реда на чл. 290 ГПК, изтъкнато като приложима по настоящето дело задължителна практика в отменителното решение по гр.д № 260/2012г ІV г.о на ВКС ,а именно че липсата на възражения при фактическото приемане се приравнява на одобрение , признание че изработеното съответства на договора (чл. 264 ал.3 ЗЗД) Изтъкнатото в същото решение , че полезността на работата за възложителя по чл.267, ал.1, изр.2 ЗЗД е основание за ангажиране на неговата отговорност е с оглед претендираната в обсъдения случай претенция от изпълнителя към възложителя , докато по настоящето дело възложителят се позовава на разваляне на договора, по който вече е заплатил договореното ,но след като е установено да е приел работата без възражения , не е известил изпълнителя за недостатъци веднага след откриването им ,като от доказателствата , а и от състоянието на автомобила не е могло да се направи извод за пълно неизпълнение , за основание на ищеца да заяви с исковата молба ,че договорът е развален. Съдът се е произнесъл по предявения иск, решаващо е произнесен въпрос , от който изходът на спора пряко зависи – за последиците от непредявяване на възраженията при откриване на недостатъците , когато работата е приета. Произнасянето на съда е в съответствие с установената практика по този въпрос, а поставените правни въпроси нямат връзка с изтъкнатите съображения за отхвърлянето на иска , нито с процесуалните задължения на съда да съобразява диспозитивното начало в процеса .Касационно обжалване не следва да се допуска .
Воден от горното , Върховен касационен съд ІІІ г.о
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение № 179 от 13.11.2013г по гр.д. №153/2013г на Варненски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .