О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 876
гр. София 28.11.2016 г..
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 2768/2016 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Т. Т., действащ като законен представител на малолетния си син С. Д. Т., подадена чрез адв. Д. А., против решение № 115/17.03.2016 г., постановено по възз.гр.д. № 132/2016 г. по описа на Окръжен съд- Русе, с което е потвърдено решение № 1563/27.11.2015 г. по гр.д. № 134/2015 год.на Районен съд- Русе, с което е отхвърлен искът му против [фирма] за сумата от 66 500 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи, представляващи загуба на издръжка от майката за периода от 21.01.2012 г. до 16.08.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.01.2012 г.
В касационната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Иска се неговата отмяна и уважаване на предявения иск в пълен размер.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди, че са налице основанията по чл. 280, ал.1, т. 1 и т. 3 ГПК по въпросите относно наличието на пропусната полза за ищеца С. Т., изразяваща се в окончателна загуба да получава издръжка от загиналата си майка до навършване на пълнолетие и относно начина на определяне размера на обезщетението за имуществени вреди, които са обусловили решаващата воля на въззивния съд. По отношение на първия материалноправен въпрос поддържа, че е от значение за правилното прилагане на закона и за развитието на правото, а по отношение на втория процесуалноправен въпрос твърди, че е разрешен в противоречие с решение № 100/28.07.2011 г. по т.д. № 645/2010г., ВКС, I т.о. и решение № 237/19.02.2001 г. по гр.д. 521/2000 г., ВКС, V г.о.
В срока по чл. 287, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна по касация – [фирма], чрез адв. Б. В., в който е изразено становище, че не са налице основанията за допускане до касационно обжалване, а по същество подадената жалба е неоснователна. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Обжалваното решение е постановено от въззивната инстанция по предявения иск от Д. Т. Т. – в качеството му на законен представител на малолетното му дете С. Д. Т. срещу [фирма] за обезщетение на имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи от липсваща издръжка, давана от майката на детето Е. К. А., починала вследствие на настъпила трудова злополука. Съдът е приел за безспорно, че С. Д. Т. е син и наследник на Е. К. А., починала на 21.01.2012 г., която към този момент била в трудово-правни отношения с [фирма] и е заемала длъжността „търговски представител“. С разпореждане № 77/02.03.2012 г. на НОИ, РУ „СО-П.“ осъществилото се пътно-транспортно произшествие, при което е загинала А., е квалифицирано като трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО. Прието е за установено, че към датата на смъртта й Е. К. А. е получавала брутно трудово възнаграждение в размер на 1540 лв., на малолетния й син е отпусната наследствена пенсия в размер на 201, 71 лв., а баща му Д. Т. Т. получава средномесечно трудово възнаграждение в размер на 1933, 39 лв. За да се произнесе Окръжен съд-Русе е посочил, че по съществото си претендираната сума за издръжка на малолетния представлява пропусната полза – осуетено приращение в имуществото на увредения, което би настъпило с висока степен на сигурност. Съобразил е реализираните приживе от покойната приходи и е приел, че при определянето на размера на търпените имуществени вреди от малолетния С. Т., изразяващи се в липса на издръжка от починалата му майка следва да се приспадне получаваната от него наследствена пенсия на основание чл. 82 КСО, като е съобразил дадените задължителни указания за тълкуването на закона в т. III на ППВС № 4/25.04.1961 г. и ППВС № 4/1968 г. Достигнал е до извод, че размерът на наследствената пенсия, която получава С. Д. Т. напълно компенсира издръжката, осигурявана от майка му приживе, като високият месечен доход на бащата и сумата от отпусната пенсия осигуряват месечна издръжка на детето от поне 500 лв. За да обоснове извода си за неоснователност на претенцията, съдът е взел предвид и че не са изложени никакви обстоятелства детето да се нуждае от допълнителни средства или специални грижи. С тези мотиви въззивният съд е потвърдил първоинстанционното отхвърлително решение.
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Въпросът дали е налице пропусната полза е въпрос по същество на спора. Крайният извод на съда относно неоснователността на претенцията за обезщетение на имуществени вреди е съобразен при преценка на установените по делото обстоятелства относно необходимата издръжка на малолетното дете, размера на отпуснатата наследствена пенсия, както и доходите на бащата. Оспорването на правните изводи на съда представлява оплакване по същество срещу постановеното решение и касационната инстанция би се произнесла по него едва при разглеждане на жалбата по същество. Освен, че така поставен въпросът представлява касационно основание, следва да се посочи и че жалбоподателят не е изложил съображения относно наличието на специалната предпоставка за допускане на касационно обжалване. Бланкетното посочване на чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК не е достатъчно, а следва да бъде обосновано защо според касатора въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Що се отнася до въпроса относно начина за определяне на обезщетението за имуществени вреди, същият не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Този въпрос кореспондира с твърдяното от жалбоподателя съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в отказ на съда да допусне изслушването на съдебно-икономическа експертиза. Следва да се подчертае, че изводът на съда за достатъчно средства за издръжка на детето е обоснован и извършен при съвкупна преценка на установените обстоятелства и събраните доказателства – писмени и гласни. Само в случая на чл. 59, ал. 6, изр. 2 СК за съда съществува задължение да допусне експертиза, а във всички останали случаи събирането на това доказателствено средство се извършва по негова преценка. Освен това в случая липсват данни детето да се нуждае от повече средства поради специален режим на отглеждане, поддържащо лечение и други, в които случаи съдът е длъжен да назначи съдебна експертиза. Не е налице и специалното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като приложеното съдебно решения на ТК на ВКС е неотносимо.Решението на ГК на ВКС не е постановено по реда на чл. 290 ГПК, поради което не попада в обхвата на разпоредбата.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на жалбоподателя следва да бъдат възложени и сторените от ответника по касация разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 520 лв., чието плащане по банков път е удостоверено с приложения по делото кредитен превод.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 115 / 17.03.2016 г., постановено по гр. д. № 132/2016 г. на Окръжен съд – Русе.
ОСЪЖДА С. Д. Т., ЕГН [ЕГН], чрез законния му представител Д. Т. Т. ,ЕГН [ЕГН] да заплати на [фирма] с ЕИК[ЕИК] разноски за настоящата инстанция в размер на 2 520 лв. /две хиляди петстотин и двадесет лева/.
Определението е окончателно
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: