3
О П Р Е Д Е ЛЕ Н И Е
№876
Гр.София, 19.11.2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Костадинка Недкова
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 993 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 1403/31.07.2012г., постановено по гр.д.№ 1251/12г. от Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 5956/08.11.2011г. по гр.д.№ 159/10г. на Софийския градски съд за осъждане на касатора да заплати на Р. Г. П., [населено място] сумата от 250000 щ.д., ведно със законната лихва от 05.01.2010г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищецът по иска Р. П. е превел сумата от 250000 щ.д. в полза на [фирма], като в преводния документ е посочено основание за плащане „по договор за покупка на имот от 06.06.2008г.”, който следвало да бъде придобит от дружеството, а не от П.. Изложени са съображения, че сумата е предоставена в заем, който договор е безсрочен и с исковата молба заемодателят е направил искане за връщането й. Възраженията на дружеството, че сумата не подлежи на връщане, като предоставена по договор за изпълнение на СМР, са счетени за неоснователни.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Касаторът поставя въпроса: „Може ли да се презюмира, че предаването на суми от едно лице на друго става на основание договор за заем, сключен между тях, без да установено изрично основанието на задължението за връщане на определена парична сума, респ. да се презюмира договорно основание на правната връзка?”. Позовава се предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 ГПК и сочи практика на ВКС.
В посочените решения на ВКС, от които решение № 52/22.05.2009г. по т.д.№ 695/08г. на І т.о. и решение № 168/20.05.2010г. по гр.д.№ 134/10г. на ІV гр.о. са постановени по реда на чл.290 ГПК, е прието, че основанието на което е сключен един договор не може да се презюмира, а подлежи на доказване от страната, която се позовава на него, и по-конкретно, че не може да се презюмира сключването на договор за заем, без да е установено изрично основанието на задължението за връщане на определена парична сума.
В този смисъл, в практиката на ВКС е даден отговор на поставения от касатора правен въпрос, като обжалваното въззивно решение не е в противоречие с тази практика. Изводите на състава на апелативния съд са основани на обсъждането на събраните по делото доказателства, ценени във връзка едни с други и съобразно с въведените от страните твърдения и възражения. Съдът по същество не е приложил презумпция за сключен договор за заем, а обосновал извода си, изследвайки отношенията между страните – превод на паричната сума, сключен договор за изработка от същата дата, посочена в платежния документ, но между ответника по иска и съпругата на ищеца, значението на този договор и приетото за доказано обстоятелство, че е съставен по повод на делото, както и липсата на възлагане от страна на ищеца по договор за поръчка за придобиване на имот.
Отговорът на втория въпрос: „Длъжен ли е въззивният съд да констатира в мотивите си какъв е резултатът от оспорването на истинността на документа?” е даден в нормата на чл.194 ГПК, поради което същият не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, на което основание е въведен в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. В случая, е оспорено вписаното в документа основание за плащане, без да е оспорена автентичността на частния свидетелстващ документ, поради което правилото на чл.194, ал.3 ГПК не намира приложение, а доказателствената сила на документа е обсъдена в мотивите на обжалвания въззивен акт.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1403/31.07.2012г., постановено по гр.д.№ 1251/12г. от Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.