О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 876
София, 08.07. 2013 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на единадесети април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 1409 по описа за 2012 г. взе предвид следното
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от П. чрез прокурор Б.М. от Апелативна прокуратура – Велико Т. срещу въззивно решение № 232/02.10.2012 г. на Великотърновския апелативен съд, постановено по гр.д. № 297/2012 г. в частта, с която иска по чл. 2, ал. 2 ЗОДОВ /редакция преди изм. ДВ бр. 98/2012 г./ е уважен за сумата от 10 000 лв., ведно със съдебноделоводните разноски.
Излагат се доводи за неправилност.
Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните и Р. Д. Р. чрез адв. А. И. от АК София е отговорил в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че касационната жалба е недопустима, но по същество е изложил съображения за липсата на основания да се допусне касационно обжалване. Счита, също така, че жалбата е неоснователна.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Тя е подадена е срока по чл. 283 ГПК от легитимна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Въззивният съд е осъдил П. да заплати на Р. Д. Р. обезщетение по чл. 2, т. 2 ЗОДОВ в размер на 10 000 лв. за причинени му неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 202, ал. 2 НК. Съдът отчел продължителността на наказателното производство – 7 години, промените в емоционалното и психично състояние на увредения, отражението на стреса върху цялостното му здравословно състояние и проявление на нови заболявания; отражението върху обичайния му начин на живот, заеманата трудова и политическа позиция на пострадалия /кмет на Д., общински съветник/ и как обвинението се е отразило върху честта, достойнството и доброто му име в обществото.
В касационната жалба се прави оплакване за присъждане на завишен размер на обезщетението.
Иска се отмяна на обжалваното решение и присъждане на обезщетение в „по-нисък размер”, който касаторът не е определил.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се твърди, че апелативният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, решен в противоречие с приложената съдебна практиката. Този материално правен въпрос е за размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.
Следва да се посочи, че във връзка с извода на съда в конкретния случай за дължимото от Прокуратурата на РП обезщетение няма повдигнат правен въпрос. Паричната сума, присъдена с решението е крайният резултат по материалноправния спор. В изложението по чл. 280 ГПК касаторът следва да посочи материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, при разрешаването на който именно съдът е стигнал до крайното си заключение по иска. След това, касаторът трябва да докаже и твърдението си за противоречиво разрешаване по същия въпрос, дадено в приложените съдебни актове по аналогични казуси.
В случая, въпрос във връзка с приложението на чл. 52 ЗС няма.
От друга срана, приложените съдебни актове са постановени при различни релевантни обстоятелства в сравнение с тези, взети предвид от въззивната инстанция.
Нито едно от решенията не е постановено поради повдигнато обвинение в извършване на престъпление, идентично с това предявено на Р. Р.; в никое от приложените решения пострадалият не е заемал публична обществена длъжност по време на наказателното производство, няма данни по делата, с които се е обосновал касатора да е установена връзка между обвинението и придобити заболявания и усложнения в лечението на съществуващи.
Цитирането на ПП 4/1968 г. без ясен правен въпрос, по който се твърди противоречиво разрешаване, също не е основание за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения, касационната жалба на Прокуратурата на Република България не следва да се допуска до касационно обжалване.
МОТИВИРАН от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 232/02.10.2012 г. на Великотърновския апелативен съд, постановено по гр.д. № 297/2012 г. в частта, с която иска по чл. 2, ал. 2 ЗОДОВ /редакция преди изм. ДВ бр. 98/2012 г./ е уважен за сумата от 10 000 лв., ведно със съдебноделоводните разноски.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: