Определение №876 от по ч.пр. дело №792/792 на 3-то нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

           О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
          № 876
 
                            София , 18.08.  2009 г.
 
                         В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А
 
    Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на ………………………………….. юли две хиляди и девета година в състав:
 
                                                                        Председател:Добрила Василева                         Членове:Маргарита Соколова
Лидия Рикевска
 
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 656/09 г., и за да се произнесе, взе предвид:
 
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адвокат Н. П. от АК гр. Б., като процесуален представител на К. П. К., срещу въззивното решение № 15 от 11.02.2009 г. по в. гр. д. N 859/08 г. на Бургаския окръжен съд, с което е отменено решение № 890 от 28.07.2008 г. по гр. д. № 1754/07 г. на Бургаския районен съд, и е допусната делба между М. Г. М., от една страна, и К. П. К. и Р. Г. К., от друга, на първи етаж от двуетажна жилищна сграда, построена в дворно място с административен адрес гр. С., ул. “. № 13, съставляващо УПИ IX-462 от кв. 33, при квоти по 1/2 ид. ч. за всяка от страните.
Ответниците по касация М. Г. М. и К. Г. М. считат, че касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане по същество, тъй като не съдържа изложение на основанията съгласно изискванията на чл. 280, ал. 1 ГПК, а по същество е неоснователна.
Жалбата е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
Данните по делото сочат, че ищците са придобили на основание наследствено правоприемство от Т. Д. К. , починала в 1981 г., и реституция по Закона за възстановяване на собствеността върху някои магазини, работилници, складове и ателиета, 1/2 ид. ч. от първия /партерния/ етаж от двуетажна жилищна сграда, състоящ се от магазин /дюкян/ и склад. С договор за дарение, сключен с н. а. № 32/93 г., ответникът К. К. , сега касатор, придобил собствеността върху останалата 1/2 ид. ч. от магазина и склада на първия /партерния/ етаж от сградата, както и дворното място и втория етаж. Впоследствие сградата, освидетелствувана като самосрутваща се, е съборена и през 2006-2007 г. е построена триетажна жилищна сграда с магазини в приземния етаж. Със заключение на техническа експертиза е установено съответствие по местоположение, конфигурация и граници между старото и новото строителство, при по-голяма застроена площ на новия магазин. При тези данни и като счел, че разликата в площта се дължи на намалената дебелина на стените, въззивният съд приел, че със събарянето на постройката правото на строеж, което имплицитно се е включвало в правото на ищците на собственост върху идеална част от първия етаж на сградата, не е погасено. Затова следва да им се признае правото да изградят строеж в същия обем, какъвто са притежавали преди събарянето на старата постройка, а това, че фактически не са участвали в строежа, изграден по време на брака между съделителите К. и Р. К. , касае сметки, които се уреждат във втората фаза на делбата.
Въпросът, който е съществен за изхода на производството по допускане на делба, макар и да не е изрично формулиран от касатора, може да се извлече от съдържанието на касационната жалба и приложението към нея. Той се свежда до това: при положение, че ищците не са собственици на терена, нито носители на право на строеж, учредено с нарочен акт, дали с погиването на вещта – първия етаж, те са изгубили собствеността си и не могат да се позовават чл. 66, ал. 2 ЗС, който изисква да е налице изрично учредяване на суперфиция и могат ли да се легитимират като собственици на 1/2 ид. ч. от новопостроения първи магазинен етаж в сградата. Разрешаването му, което е в зависимост от конкретните данни по делото, е от значение за точното прилагане на закона, и обуславя допустимост на касационното обжалване при основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 15 от 11.02.2009 г. по в. гр. д. N 859/08 г. на Бургаския окръжен съд.
Указва на жалбоподателя в едноседмичен срок да внесе по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за касационно обжалване в размер на 30 /тридесет лв./ лева и да представи копие от вносния документ в канцеларията на съда в същия срок, като при неизпълнение на указанията жалбата ще бъде върната.
След внасяне на държавната такса в срок, делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top