3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 877
гр. София, 14.12.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на двадесет и пети октомври двехиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 2169/2018 г.
Производството по чл. 288 ГПК е образувано по касационна жалба на А. Г. К., приподписана от адвокат К. С. Ш. против решение № 30 от 15.02.2018 г. по въззивно гражданско дело № 18/2018 г. на П. /Пловдивски апелативен съд/, втори граждански състав.
Ответницата Г. П. К., чрез адвокат Ц. П. е подала отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, с който поддържа, че жалбата не покрива изискванията за допустимост на касационното обжалване, визирани в чл. 280 ГПК.
Сезирането на настоящата инстанция е извършено в срока по чл. 283 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол, по реда на чл. 280 и сл. ГПК, при наличието на правен интерес. Затова касационният съд приема, че жалбата е процесуално допустима.
Не са налице основания за допускане касационно обжалване на въззивното решение, поради следните съображения:
С цитираното въззивно решение, с което е потвърдено решение № 439 от 13.11.2017 г. по гр. дело № 340/2017 г. на ПОС /Пазарджишки окръжен съд/ е отхвърлен искът на настоящия касатор по чл. 336, ал. 1 ГПК, вр. 5 ЗЛС за поставянето под пълно запрещение на Г. П. К.. П. след преценка на доказателствата по делото – удостоверение за раждане на ищеца, постановление от 26.04.2017 г. по преписка вх. № 546/2017 г. на Районна прокуратура – В., показания на свидетелите Ф. К., Н. К., съдебно – психиатрична експертиза достига до изводи, съгласно които не може да се приеме, че наличното при ответницата заболяване – „предлакунарна деменция“ възпрепятства същата да се грижи за своите работи. Основателността на иска решаващият състав преценява, с оглед доказването от ищеца на кумулативната наличност на двата критерия за поставяне под запрещение, медицински /че лицето страда от душевна болест или слабоумие/ и юридически / че вследствие на това страдание по медицинския критерий, лицето не е в състояние да се грижи за своите работи/. Съдът е посочил още, че при преценката на юридическия критерий за поставяне под пълно запрещение следва да се вземе предвид обстоятелството, че се касае за възрастна, почти 80 – годишна жена, страдаща от начална фаза на деменция, характеризираща се с отслабване на паметта, забавяне на психическите процеси и обедняване на асоциациите, при правилно възприемане и реагиране на действителността и запазване личността, която независимо, че живее в една къща със синът си и снаха си, обективно се грижи сама за себе си в битов и социален план и е наясно с действията си, каквито сама предприема и ръководи, включително е наясно с имуществените си интереси. Съобразявайки тези обстоятелства въззивният съд е приел, че ответницата е в състояние да се грижи сама за своите работи и не е налице основание тя да бъде поставяна под запрещение.
Към касационната жалба с вх. № 2519/21.03.2018 г. по регистъра на П. не са поставени правни въпроси по смисъла на чл. 280 ал. 1 ГПК. И в приподписаната касационната жалба, която е със същото съдържание са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, но не е посочен правен въпрос във връзка с решаващите мотиви на второинстанционния съд. Съгласно разясненията дадени в т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, касационният съд не е длъжен и не може да извежда правните въпроси, по които се е произнесъл въззивният съд служебно, а липсата на формулирани в изложението въпроси, по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, е достатъчно основание за недопускане на касационен контрол, без да се разглеждат сочените за това допълнителни основания. Доводите за нарушения по чл. 281, т. 3 ГПК не са относими към основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК и не релевират предпоставки за допускане на касационно обжалване. При служебно упражненият съдебен контрол по чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК не се установиха данни за вероятна нищожност на обжалвания акт /постановен е от компетентен съд, процедиращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната му власт, в писмена форма, подписан от съдиите, участвали при разглеждане на делото, с ясен текст на мотиви и диспозитив/, както и не се установиха данни за вероятна недопустимост на същия акт /налице е право на иск, надлежно упражнено от ищеца, както и е налице право на жалба, надлежно упражнена от същият/. Ето защо настоящият състав на ВКС намира, че не е обосновано приложно поле на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, не е налице и основание по ал. 2, пр. 2 ГПК, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 30 от 15.02.2018 г. по въззивно гражданско дело № 18/2018 г. на Пловдивски апелативен съд, втори граждански състав.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: