О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 877
гр. София 28.11.2016 г..
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 60001/2016 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], подадена чрез юрисконсулт Е. Т. против решение № 414/07.03.2016 г., постановено по въз.гр.д. 4761/2015 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение от 26.06.2015 г. на Софийски градски съд, постановено по гр.д. № 8895/2013 г. в частта, с която ЗД [фирма] е осъдено при условията на солидарност да заплати на Щ. А. К., чрез нейния настойник А. К., на основание чл. 226, ал. 1 КЗ, сумите 200 000 лв. и 1012, 30 лв., обезщетения за неимуществени и имуществени вреди от ПТП, състояло се на 24.08.2012 г., ведно със законните лихви върху тези суми, считано от 24.08.2012г. /за главница 200 000 лв./ и считано от 27.06.2013 г./ за главница 1012, 30 лв./ до окончателното им изплащане , както и сумата от 500, 00 лв. съдебни разноски, на адв. Д. – сумата от 6562, 00 лв. на осн. чл. 38 ЗА, а по сметка на СГС сумата от 8043 лв. и вместо това е отхвърлил исковете по чл. 226, ал. 1 КЗ, предявени от Щ. А. К. чрез настойник А. К. срещу ЗД [фирма] за присъждане на сума от 200 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени вследствие на ПТП, осъществило се на 24.08.2012 г., ведно със законната лихва от датата на ПТП до окончателното изплащане на сумите, както и на сумата от 1012,30 лв. – имуществени вреди, ведно със законна лихва от 27.06.2013 г., потвърдил е решението в останалата част и осъдил Щ. А. К. да заплати разноски на ЗД [фирма].
В касационната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани следните въпроси, за които касаторът твърди, че е налице основанието по чл.280, ал. 1, т. 3 ГПК: 1/ „Може ли да се приеме, че едно решение е правилно и обосновано при условие, че съдът не е разгледал и не се е произнесъл по значителна част от исканията и твърденията на обжалващата страна“; 2“Налице ли е съществено процесуално нарушение на съдопроизовдствените правила, когато решаващият съд е оформил своя извод въз основа на документ, приет само за сведение по делото и несъставляващ годно доказателство“; 3/ „Доколко е спазен принципът за вътрешното убеждение на решаващия съд /чл. 12 ГПК/, когато убеждението на съда се формира на базата на убеждението на една от страните в наказателното производство – решаващия прокурор“; 4/ Доколко иск за неимуществени вреди болки и страдания е основателен и доказан, при условие, че е безспорно установено, че при увреждания на ищцата същата няма усещания за болки и няма качество да съзнава случилото се с нея, т.е. не изпитва страдание“; 5/ „Налице ли е съществено нарушение на процесуалните правила при неразглеждане и непроизнасяне по всички искания и твърдения на страните от решаващия съд“. Позова се и на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане до касационно обжалване, като представя решение на САС и определение на ВКС, с което същото въззивно решение не е допуснато до касационно обжалване.
В срока по чл. 287, ал.1 вр. чл. 62, ал. 2 ГПК е постъпил писмен отговор, подаден от юрисконсулт Б. В. в качеството й на процесуален представител на ЗК [фирма], в който е изложено становище, че не са налице основанията за допускане до касационно обжалване, а по същество подадената касационна жалба е неоснователна. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Ответната страна – Щ. А. К. и третото лице помагач не са депозирали писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК и не вземат становище по допустимостта на касационното обжалване, както и основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Софийски апелативен съд е приел от фактическа страна, че на 24.08.2012 г. около обяд на автомагистрала „Т.“, км. 77 + 600 в посока към [населено място], в близост до [населено място] е настъпило ПТП между МПС „П. 406“, управлявано от водача Б. Е. Ц., МПС „Ф.Т.“, управлявано от водача А. А. С. и МПС „С. Т.“, управлявано от водача Ю. Х. Д., в който автомобил се е возила и пострадалата ищца Щ. А. К.. Посочил е, че спорният по делото въпрос е относно вината за настъпването на произшествието, а именно кой от водачите го е предизвикал. Взел е предвид, че отговорността на ответниците – застрахователни дружества – [фирма] /понастоящем – „З. д. Е. Р.“/ и ЗК [фирма] произтича от сключените договори за застраховка „Гражданска отговорност“, съответно за автомобилите – „Ф. Т.“ и „П.406“, и настъпилото застрахователно събитие, а те не отговарят на деликтно основание. Поради това между застрахователите не може да възникне солидарна отговорност, нито пък такава е предвидена в закона или в договорите между страните. Като се позовал на данните от изслушаната по делото съдебно-автотехническа експертиза, постановлението за прекратяване на воденото наказателно производство срещу водача Б. Е. Ц., както и показанията на разпитаните свидетели, съдът е приел, че вина за настъпването на произшествието има водачът на автомобила „Ф. Т.“. Посочил е, че водачът С. не е спазил правилата за движение по пътищата, регламентирани в чл. 88, чл. 81 и чл. 77 ППЗДвП. При тези данни е достигнал до извода, че след като вината на водача на увреждащия автомобил е била обезпечена по сключената „Гражданска отговорност“ с [фирма] /понастоящем – „З. д. Е. Р.“/, то искът срещу ЗК [фирма] за обезщетение на настъпилите от произшествието имуществени и неимуществени вреди е неоснователен.
По отношение на размера на присъдените обезщетения въззивният съд е приел, че претендираните суми са основателни и доказани. Посочил е, че тежкото състояние на пострадалата, изпаднала в будна кома след произшествието, от която понастоящем вече е излязла и получената тежка мозъчна травма, обосновават невъзможността й да се грижи сама за себе си. Тя не е в състояние да извършва съзнателни действия и сумата от 200 000 лв. донякъде би я компенсирало за вредите от ПТП. Приел е за доказана претенцията за имуществените вреди в размер на 1012, 30 лв. и е потвърдил обжалваното решение и в тази част.
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материално-правен или процесуално-правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт и за който е налице някоя от допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1, т.2 и т.3 ГПК. Формулираните в т. 1, 2, 3 и 5 въпроси са процесуално-правни и се отнасят до правомощията на въззивния съд при произнасяне по жалбата, с която е сезиран. Практиката на касационния съд по поставения въпрос е трайноустановена и Софийски апелативен съд я е съобразил. Въззивният съд е длъжен да направи свои фактически и правни изводи по делото, като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, поотделно и в тяхната връзка, а не изолирано едно от друго, както и във връзка с възраженията и доводите на страните, и да изложи съображения кои от тях намира за неоснователни и защо; когато страните са направили доводи във връзка с достоверността на доказателства, да даде обоснован отговор; да посочи въз основа на кои доказателства намира някои факти за установени, а други – за неосъществили се; да обсъди защитните тези на страните; съблюдаването на това правило обезпечава истинността и обосноваността на фактическите констатации и правилността на решението. Тези задължения са изпълни от Софийски апелативен съд, като той е съобразил наведените оплаквания във връзка с установяването на вината за процесното произшествие и е достигнал до собствени фактически и от там правни изводи. Противно на твърденията на касатора, съдът не е направил извода си за вина на водача на л.а. „Ф. Т.“, единствено предвид прекратяването на досъдебното производство срещу водача на л.а. „П. 406“, а е взел предвид заключението на вещото лице по приетата експертиза, както и показанията на изслушаните свидетели. Следователно изводът му, обосноваващ ангажирането на обезпечителната отговорност на застрахователното дружество – касатор, е направен при всеобхватна преценка на събраните доказателства, както и при съобразяване на възраженията на страните. От изложеното следва , че въззивният съд е извършил самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първата инстанция доказателствен материал и по свое вътрешно убеждение е направил своите фактически и правни изводи, отразени в постановеното решение,а действията му са съобразени със задължителната съдебна практика, формирана с многобройни решения на ВКС по чл. 290 ГПК /р. № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/2009 г., р. № 717 от 06.12.2010 г. по гр. д. № 232/2010 г., двете на IV-то г. о., р. № 346 от 25.11.2011 г. по гр. д. № 1387/2010 г. на III-то г. о., р. № 271 от 15.10.2013 г. по гр. д. № 1403/2012 г. на IV-то г. о., и др./. За пълнота на мотивите следва да се посочи също, че така формулирани въпросите действително се обхващат от общия въпрос за правомощията на въззивната инстанция, за който беше уточнено, че е налице практика по чл. 290 ГПК, но и сами по себе си представляват оплаквания срещу изводите на съда, обусловили решаващата му воля. Поставените питания акцентират върху правилността на извършените процесуални действия от страна на съда и на още едно основание могат да обусловят липса на основание за допускане до касационно обжалване, доколкото тази проверка се прави единствено при произнасяне по същество на касационната жалба.
В т. 4 на изложението е формулиран материално-правен въпрос относно неимуществените вреди, които подлежат на обезщетяване, като се съдържа изявление, че е безспорно установено пострадалата да не е изпитвала болки и страдания. Такъв извод не е направен от въззивния съд, поради което формулираният въпрос не е бил предмет на разглеждане и не е обусловил решаващите му изводи, обективирани в обжалваното решение. Софийски апелативен съд е проследил здравословното състояние на ищцата, като е съобразил приложените по делото писмени доказателства, приетото заключение по съдебно-медицинската експертиза и показанията на изслушаните свидетели. Достигнал е до подробно обосновани фактически изводи относно претърпените от нея болки и страдания, вследствие на произшествието, както и е установил, че и към настоящия момент тежката мозъчна травма се отразява на здравословното състояние на пострадалата и тя не би се възстановила напълно. Ето защо поставеният въпрос не отговаря на изискванията за общо основание за допускане на касационно обжалване.
Касаторът се позовава и на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, като представя решение от 29.07.2014 г. по възз.гр.д. № 3731/2013 г. по описа на САС и определение № 550/09.10.2015 г. по т.д. № 173/2015 г. по описа на ВКС, с което решението не е допуснато до касационно обжалване. Тези съдебни актове са поставени във връзка с предявен иск от друг пострадал от същото произшествие срещу ответниците – застрахователни дружества. Те не обвързват въззивния съд, доколкото не е налице обективен и субективен идентитет между делата, арг. от чл. 298 ГПК. Не е формулиран и въпрос, който да отговаря на изискванията за общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
С оглед гореизложеното не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Съгласно дадените задължителни указания за тълкуване на закона, съдържащи се в т. 1 на ТР 1/2009 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, липсата на поставен въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване без да се разглеждат допълнителните предпоставки за това. За пълнота на мотивите във връзка с формулираните процесуално-правни въпроси, следва да се подчертае, че при позоваването на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е достатъчно единствено да се посочи, че повдигнатите въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а наличието на допълнителното основание следва да бъде обосновано и аргументирано. Касаторът не е изложил съображения защо смята, че същото е налице, има ли необходимост от тълкуване на конкретни нормативни разпоредби поради празнота в законодателството и липса на съдебна практика или с оглед изменението на обществените отношения е необходимо практиката да бъде изменена.
Касационната жалба срещу въззивното решение, с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд относно иска за заплащане на имуществени вреди в размер на 1012, 30 лв., е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска под 5000 лв. Съгласно чл. 68 ГПК цена на иска е паричната оценка на предмета на делото, а според разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК цената на иска по искове за парични вземания е търсената сума. В настоящия случай касаторът обжалва постановеното въззивно решение по два кумулативно обективно съединени иска, а левовата равностойност на този за имуществените вреди е в размер под 5000 лв. Следователно паричната оценка на иска е под установения в закона минимум относно цената на иска, поради което решението на въззивния съд в обжалваната част относно имуществените вреди не подлежи на касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 414/07.03.2016 г., постановено от Софийски апелативен съд по гр. д. № 4761/2015.
Определението е окончателно
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба, подадена от [фирма] против въззивно решение № 414/07.03.2016 г., постановено от Софийски апелативен съд по гр. д. № 4761/2015, в частта относно имуществените вреди в размер на 1012, 30 лв.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: