3
О П Р Е Д Е ЛЕ Н И Е
№877
Гр.София, 19.11.2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Костадинка Недкова
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 926 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 162/08.06.2012г., постановено по т.д.№ 20/12г. от Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 1095/27.10.2011г. по т.д.№ 1891/10г. на Варненския окръжен съд за отхвърляне на иска на касатора против [фирма], [населено място] чифлик за заплащане на сумата от 91824.74 лв., представлява неплатена част от цената на доставена и инсталирана технологична линия за калибиране и сортиране на ябълки съгласно приложение № 7 по договор от 17.03.2008г. и сумата от 3192.97 лв. – обезщетение за забавено изпълнение за периода 11.06.2010г. – 01.11.2010г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационно обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът не взема становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че според сключения между страните на 17.03.2008г. договор за изработка изпълнителят е следвало да достави и монтира съоръжения, включително автоматична линия за калибиране и сортиране на ябълки, за което е сключил договор с трето лице – [фирма] за продажба. По искане на възложителя този договор е прекратен и изпълнителят е преминал към директно договаряне с производителя на съоръжението и го е придобил на цена от 125000 евро без ДДС. В. е заплатил сумата от 309340.44 лв., представляваща левовата равностойност на цената на доставеното съоръжение с ДДС, е не цената по спецификацията към договора, която определена в размер на 364200 лв. Решаващият състав е изложил съображения, че изменение на цената по договора между възложителя и изпълнителя не е необходимо, тъй като при приемане на работата възложителят дължи на изпълнителя действително извършените разходи и съгласно чл.266, ал.1 вр. ал.2 ЗЗД възнаграждението по договора се изменя, ако по време на изпълнението цената на компонентите – материали или труд се промени. В случая, придобитата технологична линия е вложена в обекта, поради което се дължи действително платената цена, а предварително договорената.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Касаторът поставя два въпроса: за начина, по който се извършва преценката на събраните по делото доказателства и задължението на съда да обсъди всички доказателства и да изложи съображения по тях и за правото на доставчика да начисли печалба, ако между страните по договор за изработка липсва уговорка изпълнителят да начислява печалба на доставената стока.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/09г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е задължен да посочи две групи основания: касационни основания по чл.281 ГПК – за нищожност, недопустимост или неправилност на въззивното решение и основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК – за произнасяне от съда по материалноправен или процесуален въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
В случая, процесуалният въпрос е обвързан с поставения материалноправен въпрос и развитата от касатора теза, че поради липсата на уговорка между страните да се начисли печалба за доставката на технологичната линия, монтирана в обекта по договора за изработка, следва, че печалба за изпълнителя следва да се начисли и сумата на същата се дължи от възложителя. Тази теза се поддържа с оглед на формираната разлика между договорената първоначална цена и действителната продажна цена на съоръжението, вложено при изработката. Въззивният съд е приложил правилото на чл.266, ал.1 вр. ал.2 ЗЗД, както и е съобразил постигнатото съгласие между страните от договаряне с трето лице – посредник за доставката да се премине към пряко договаряне с производителя, обстоятелство, по което не се е спорило. Възприемането на тезата на касатора би означавало съдът да измени договора между страните /извън цитираната хипотеза по чл.266 ЗЗД/, с каквото правомощие решаващият състав не разполага. Съдът би могъл да се приложи само императивна правна норма, ако уговорките в договора между страните й противоречат, но в случая не е аргументирано основание за това. В този смисъл, поставените правни въпроси са относими изцяло към правилността на решението, без да са мотивирани с тълкуването или прилагането на закона и следователно не са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 162/08.06.2012г., постановено по т.д.№ 20/12г. от Варненския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.