3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 877
София 03.07. 2014 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти юни, две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 3111/2014 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „М.” E., [населено място], подадена от пълномощника му адвокат И. Й., срещу въззивно решение от 13.01.2013 г. по гр. дело №6977/2012 г. на Софийския градски съд, с което частично е отменено решение №II-54-284 от 16.02.2012 г. по гр. дело №16504/2011 г. на Софийския районен съд и е признато за установено по реда на чл.422 ГПК по отношение на касатора, че М. И. Я. има парични вземания в размер на сумата 1242 лв., представляваща неизплатен остатък от дължимо трудово възнаграждение за положен труд през периода от ноември 2008 г. до юни 2009 г.; на сумата 301,35 лв., представляваща законна мораторна лихва върху главницата от 1242 лв. за периода от 10.11.2008 г. до 11.12.2010 г.; на сумата 2074,80 лв., представляваща сборът от увеличения размер на трудовото възнаграждение за положен извънреден труд през м. 11., м. 12.2008 г., м. 01., м. 02. и м. 06.2009 г. и на сумата 421,63 лв., представляваща законна мораторна лихва върху главницата от 2074,80 лв. за периода от 01.12.2008 г. до 11.12.2010 г., ведно със законната лихва върху главниците. Въззивният съд е приел за доказани твърденията на ищцата, че уговореното трудово възнаграждение е в размер на 1000 лв. месечно, независимо че в трудовия договор е посочена сумата 320 лв. Това се установява от представените по делото ведомости за трудови възнаграждения. От събраните писмените доказателства е видно, че ищцата работи по трудово правоотношение при ответника от 07.11.2008, а не от 07.02.2009 г. както твърди последният. Със свидетелски показания е доказано полагането на извънреден труд от ищцата за исковия период по нареждане на работодателя, както и липсата на въведено сумирано изчисляване на работното време.
Ответницата по касационната жалба М. И. Я., със съдебен адрес – [населено място], оспорва жалбата.
Жалбоподателят е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по следните правни въпроси: как следва да бъде пресмятан извънредният труд при сумирано изчисляване на работното време по реда на чл.142, ал.2 КТ; за възможността въззивният съд да се произнесе по непредявени с исковата молба и въззивната жалба доводи относно наличие на привидно и прикрито трудово правоотношение; предполага ли се знанието на работодателя за полагане на извънреден труд от работниците или служителите; допустими ли са свидетелски показания за установяване на сделки, за действителността на които законът изисква писмен акт. Счита, че тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Представени са съдебни решения.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение от 13.01.2013 г. по гр. дело №6977/2012 г. на Софийския градски съд Повдигнатите правни въпроси са неотносими, защото въззивният съд е приел, че не е въведено сумирано изчисляване на работното време; произнесъл се е в рамките на предмета на делото, посочен с исковата молба; не е направил извод за наличие на презумпция за знание на работодателя за полагане на извънреден труд и не е приел, че са допустими свидетелски показания за установяване на сделки, за действителността на които законът изисква писмен акт.
Съобразно изхода на спора на ответницата по касационната жалба трябва да се присъдят 620 лв. деловодни разноски.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 13.01.2013 г. по гр. дело №6977/2012 г. на Софийския градски съд.
ОСЪЖДА „М.” E., [населено място], да заплати на М. И. Я., [населено място], 620 лв. деловодни разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.