4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№878
гр. София,28.12.2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на седми декември през две хиляди и дванадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 720 по описа за 2012г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу определение № 572 от 19.07.2012г., постановено по ч. гр. д. № 323/2012г. от Окръжен съд- Ловеч, с което е потвърдено разпореждане № 1861 от 17.05.2012г. по ч.гр.д. № 811/2012г. на Районен съд – Ловеч за отхвърляне на заявлението на частния касатор за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл.417, т.2 ГПК срещу двама длъжници при условията на солидарна отговорност.
Частният жалбоподател поддържа, че разпореждането е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, като иска неговата отмяна.
Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК с твърдението, че атакуваното определение съдържа произнасяне по значими за спора процесуалноправни въпроси, които се решават противоречиво от съдилищата – чл.280, ал.1, т.2 ГПК, и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Посочените от частния касатор въпросите са: дали разпоредбата на чл.410, ал.2 от ГПК, препращаща към изискванията на чл. 127, ал.1 и ал.3 и чл. 128, т.1 и т.2 ГПК, намира приложение при заявление по чл. 417, т. 2 ГПК, основаващо се на извлечение от счетоводни книги и по-конкретно – следва ли заявлението да съдържа подробно изложение на обстоятелствата, на които се основава вземането на заявителя; ползва ли се банка от реда по чл. 417, т.2 от ГПК, когато първоначално възникнало в полза на банка вземане, след цедиране му от банката на небанкова институция, бъде прехвърлено от приобретателя отново на същата банка; има ли банката право по чл. 417, т.2 от ГПК, ако продаде свое вземане на небанкова институция и го купи на един по-късен етап, в случаите, когато е налице договорка между банката и длъжника при цедиране на вземането на друг кредитор, кредитополучателят да продължава да плаща на стария кредитор, който да превежда сумите на цесионера; в кой случай се прилага практиката на ВКС, съдържаща се в определение № 583 / 20.07.2010г. по ч.т.д. № 506 / 2010г. II ТО. Във връзка с първото наведено основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК са посочени и представени съдебни актове от частния касатор. Същият подържа, че произнасянето на ВКС по поставените процесуалноправни въпроси би изменило утвърдената практика по отделни казуси, би отстранило непълноти в правната уредба и изяснило приложното поле на чл.417, т.2 от ГПК, от което се извежда значението му за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на частния касатор, приема следното:
Частната касационна жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди първоинстанционното разпореждане, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417, т.2 ГПК, въззивният съд е приел, че заявлението е нередовно по смисъла на чл.410, ал.2, вр. чл.127, ал.1, т.2 ГПК, в частта относно претендираните лихви, такси и застраховка. Посочено е, че нито в заявлението, нито в извлечението от счетоводните книги, е видно каква лихва се претендира- възнаградителна или лихва за забава, няма конкретно визиран договор за застраховка и такъв не е представен, липсва и конкретизация коя от двете еднократно платими по договора такси се претендира. На база на двата договора за цесия, с които банката продава, а по-късно отново купува вземането, е направен извод, че за периода от 12.06.2008г. до 17.11.2011г. кредитор на вземането е трето лице, поради което за него банката-цесионер по втория цесионен договор не може да иска издаването на заповед за изпълнение по чл.417, т.2 ГПК, тъй като такава заповед не би могъл да иска самият цедент. Изведено е, че облекчената процедура по реда на чл.417, т.2 ГПК е предвидена само за изчерпателно изброен кръг от субекти, сред които няма данни да е кредиторът по втория цесионен договор.
Настоящият състав на ВКС, ТК, Първо отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Формулирания въпрос по приложението на чл.417, т.2 от ГПК, свързан с наличието на договореност между банката и длъжника при цедиране на вземането на друг кредитор, кредитополучателят да продължава да плаща на стария кредитор, който да превежда сумите на цесионера, въпреки, че е значим за конкретното дело, с оглед приложените документи към заявлението, не е обусловил изхода на делото, тъй като въззивният съд е основал акта си единствено на мотиви за нередовност на заявлението и липса на активна легитимация по него, изведена от цедирането на вземането. В атакувания акт липсва произнасяне относно правния ефект на уговорка за погасяване на вземането чрез плащане не на кредитора-цесионер, а на цедента /банка/, в случаите, когато договореността е постигната между цедента и длъжника преди цесията, тъй като в заявлението по чл.417, т.2 от ГПК банката не се е позоваване на такава клауза от кредитния договор. Ето защо, по отношение на така поставения въпрос не е осъществена общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК за достъп до касационен контрол- въпросът да е обусловил изхода на делото, поради което, с оглед указанията в т.1 от ТР №1/19.02.2001г. на ОСГТК на ВКС, относно този въпрос не следва да бъдат обсъждани и релевираните от частния касатор допълнителни предпоставки по чл.280, т.1 и т.2 и т.3 от ГПК. Това е относимо и за въпроса за приложението на практиката на ВКС, обективирана в определение № 583 / 20.07.2010г. по ч.т.д. № 506 / 2010г. II ТО, тъй като по същество липсва формулиран правен въпрос по реда на чл.280, ал.1 от ГПК.
Въпреки, че относно останалите два въпроса е налице основната предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК, касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като по отношение на тях не са осъществени наведените допълнителни основания по т.2 и т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК.
Относно въпроса за приложението на чл.410, ал.2 от ГПК при заявление по чл.417, т.2 от ГПК, частният касатор се е позовал и представил два касационни и два въззивни акта: определение № 757 / 28.12.2009г. по ч.т.д. № 827/2009г. на ВКС, I ТО, определение № 690/ 13.11.2009г. по ч.т.д. № 604/2009г. на ВКС, II ТО, определение № 89/ 23.06.2008г. по в.ч. гр.д. № 550/2008г. на Окръжен съд- Велико Търново и определение от 19.01.2011г. по в.ч. гр.д. № 5/ 2011г. на Окръжен съд- Ямбол. Първите два акта са постановени по реда на чл.274, ал.3 ГПК, поради което представляват задължителна практика на ВКС по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, изключваща приложението на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. В определение № 757 / 28.12.2009г. по ч.т.д. № 827/2009г. на ВКС, I ТО, е третиран въпроса относно редовността и необходимите реквизити на извлечението от счетоводна сметка, а в определение № 690/ 13.11.2009г. по ч.т.д. № 604/2009г. на ВКС, II ТО, е даден отговор на въпросите за допустимостта на обжалването на разпореждането за издаване на заповед за изпълнение и за пределите на проверката, извършена от въззивния съд в хипотеза на издаване на заповед за изпълнение по чл.417, т.2 ГПК вр. чл.27, ал.2 от Закона за подпомагане на земеделските потребители. В посочените определения не се съдържа отговор на поставения въпрос за прилагането на чл. 410, ал.2 ГПК вр. чл. 127, ал.1 ГПК спрямо заявление, базиращо се на документ по чл. 417 ГПК. Същевременно по така формулирания от частния касатор въпрос е налице задължителна практика на ВКС по чл. 274, ал. 3 от ГПК, обективирана в определение №126/ 15.02.2010г. по ч.т.д. № 815/2009г. на ВКС II ТО, съгласно която разпоредбата на чл.127, ал.1, т.4 от ГПК вр. чл.410, ал.2 от ГПК е приложима в заповедно производство, образувано по заявление, основаващо се на документ по чл.417 от ГПК, като заявителят трябва да посочи всички фактически обстоятелства, което са от значение за възникване, съществуване и изискуемост на вземането. Обжалваното определение е постановено в съответствие с трайната практика на ВКС, че в тежест на заявителя по чл.417 ГПК е да извърши пълна индивидуализация на заявеното вземане. Наличието на задължителна съдебна практика на ВКС, която се споделя от настоящия състав, изключва приложението на заявените от частния касатор основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. Ето защо, приложените две въззивни определения не могат да бъдат взети предвид в процедурата по селектиране на частната касационна жалба.
По последния въпрос относно правата на цесионер да се ползва от реда по чл.417, т.2 ГПК е налице задължителна практиката на ВКС, съдържаща се в определение № 583 / 20.07.2010г. по ч.т.д. № 506 / 2010г. II ТО, съгласно която цесионерът не би могъл да иска издаване на заповед за изпълнение по чл.417, т.2 от ГПК, ако от този ред не е могъл да се ползва цедентът. Обжалваното въззивно определение е постановено в съответствие с посочената задължителна практика на ВКС, като наличието й изключва осъществяването на релевираните допълнителни основания по чл.280, ал.1 т.2 и т.3 ГПК. С оглед на това, настоящият състав не обсъжда въззивно определение от 21.12.2009г. по т.д. № 540/2009г. на Окръжен съд –Стара Загора, ТО, представено от частния касатор в подкрепа на наведеното от него основание по т.2 на чл.280, ал.1 от ГПК.
Предвид изложеното, не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационен контрол на обжалвания съдебен акт.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 572 от 19.07.2012г., постановено по ч. гр. д. № 323/2012г. от Окръжен съд- Ловеч.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.