3
О П Р Е Д Е ЛЕ Н И Е
№878
Гр.София, 19.11.2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Костадинка Недкова
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 1075 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Д. М., [населено място] срещу решение № 229/24.07.2012г., постановено по т.д.№ 345/12г. от Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 69/19.03.2012г. по т.д.№ 330/11г. на Добричкия окръжен съд за отхвърляне на иска на касатора против ПТК „Житница” за заплащане на сумата от 50000 лв., част от сумата от 100000 лв., представляваща двойният размер на задатъка по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 29.08.2008г., претендиран на основание чл.93, ал.2, изр.2 ЗЗД.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационно обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Ответникът не взема становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че между страните е сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот за сумата от 60000 лв., като на 29.08.08г. купувачът е превел сумата от 50000 лв., която, заедно със сумата от 10000 лв. – начислен ДДС, е върната от продавача. Изложени са съображения, че купувачът не е изпълнил задълженията си по т.2 от договора – да посочи нотариус и ден за изповядване на сделката, както и че предварителният договор е симулативен в частта, с която е удостоверено, че продажната цена от 50000 лв. е заплатена при подписването му. Решаващият състав е обсъдил направеното признание на купувача за преведени 30000 лв. в писмо от 30.08.10г., както и сключения договор за заем между страните и извършените преводи от продавача, като е аргументирал извода си за неизправност на купувача, поради което е отхвърлил иска за връщане на задатъка в двоен размер.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/09г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е задължен да посочи две групи основания: касационни основания по чл.281 ГПК – за нищожност, недопустимост или неправилност на въззивното решение и основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК – за произнасяне от съда по материалноправен или процесуален въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Правният въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва е поставен с ясна и точна формулировка от касатора, като ВКС не е задължен да го изведе от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
Касаторът не е поставил конкретен правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Касационната жалба съдържа изцяло оплаквания за неправилност на въззивното решение, насочени към нарушения на материалния закон, процесуалните правила и необоснованост на въззивния акт при тълкуване на договора между страните. Основанията, поддържани от касатора, изискват възприемане на твърденията му, че е изправна страна, която е упражнила правото си на отказ от договора по чл.93 ЗЗД, обстоятелства, които се относими към преценката на събраните по делото доказателства, а не към приложението на закона.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 229/24.07.2012г., постановено по т.д.№ 345/12г. от Варненския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.