О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 878
София, 08.07. 2015 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на осемнадесети юни две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 2296 по описа за 2015 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от С. А. Ф., чрез адв. А. В. С. (адвокатското дружество не може да действа като процесуален представител на страната – такъв е съответния упълномощен адвокат/адвокати), срещу въззивно решение № 2346/16.12.2014 г., постановено от Софийски апелативен съд по гр.д. № 3125/2014 г.
Касаторът доводи за неправилност на въззивното решение.
Насрещната страна е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване и моли за присъждане на съдебноделоводни разноски за инстанцията.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Въззивният съд, като потвърдил решението на първостепенния Видински окръжен съд, осъдил С. А. Ф. да заплати на М. … сумата от 30 352,67 лв. – разходи за издръжка, обучение, квалификация и преквалификация, изчислени пропорционално на срока на неизпълнение на договора за военна служба за времето на обучението във Висшето военноморско училище „Н. Й. В.” – Варна за 27.08.2004 г. до 06.08.2009 г. , на основание чл.260, ал.1 от ЗОВСРБ, както и лихва в размер на 137,66 лв., натрупана върху главница от 32455,19 лв. за периода 13.09.2011 г. до прихващане със сумата 2101,52 лв. на 27.09.2011 г.; 3842,35 лева, натрупана лихва върху главницата от 30 352,67 лв. за периода от 28.09.11 г. до подаване на исковата молба, както и лихвата върху главницата, натрупана след това до датата на издължаване.
За да постанови този резултат, съдът установил, че на 21.05.2010 г. страните са сключили договор за военна служба за срок от 9 години, 2 месеца и 25 дни. С. Ф. е завършил пълния курс на обучение във В. и със заповед от 10.08.2011 г. на министъра на отбраната договорът му за кадрова военна служба е прекратен предсрочно, считано от 26.09.2011 г., на основание чл.163 от ЗОВСРБ – с писмено предизвестие от страна на военнослужещия.
Съдът е посочил, че съгласно действащата към него момент разпоредба на чл.260 ал.1 от ЗОВСРБ, военнослужещите, освободени от военна служба на основание чл.163 от закона, преди изтичането на първоначалния срок на военната служба, дължат възстановяване на разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация пропорционално на срока на неизпълнението. Дължимите суми са изчислени с помощта на съдебна експертиза. Съдът е изложил подробни правни съображения защо приема, че размера на дължимите суми, следва да се определи на базата на заповед МЗ №40/08.01.1998 г. за приемане на Инструкция за определяне на размера на издръжката на едни обучаем във ВА ” Г. С. Р.” и военните училища към МО, съгласно пар. 45 ал.3 от ЗОВСРБ, доколкото инструкцията не противоречи на новоприетия закон.
В изложението към касационната жалба е поставен само един правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК – длъжен ли е въззивният съд да постанови решението си въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка, както и на доводите на страните, а ако смята някое доказателства за несъотносимо или недостоверно – да изложи мотиви за това.
Въпросът е принципно значим за правораздаването, но неотносим към постановеното от въззивния съд, който не е отказал да допусне доказателства на страните, а от друга страна, в рамките на въззивното обжалване, е обсъдил всички относими и допустими доказателствени средства, както и правни доводи на страните. Следва да се посочи, че сам касатора не е въвел касационен довод (конкретен) за недопускане от въззивния съд на определено доказателствено искане, съответно за необсъждане на негов довод, за изключване от доказателствения материал, съотвнетно необсъждане на конкретно оказателство. Страната обосновава допускане на касационно обжалване по поставения процесуалноправен въпрос с оплакване за възприемане на противоречиви факти по делото и кредитиране от съда на заключение на вещо лице, без мотиви защо го възприема. Ясно е, че тези оплаквания нямат отношение към поставения процесуалноправен въпрос, а и седва да се посочи, че съдът е ползвал съдебна експертиза само в частта, в която не притежава съответните специални знания, не и по въпроса за методиката, по която трябва да се изчисли дължимото обезщетение. Той е правен, от компетнетност само на съда, а той е направил анализ на действащото към релевантния момент законодателство, изложил е подробни съображения, тълкувайки приложимите материалноправни норми.
Несъгласието на страната с предложеното тълкуване и от там, с възприетата методика за изчисление, няма отношение към заключението на вещото лице, нито към поставения правен въпрос.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
Касаторът следва да заплати на насрещната страна сторените в инстанцията съдебни разноски – юрисконсултско възнаграждение в размер на 1083 лв.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 2346/16.12.2014 г., постановено от Софийски апелативен съд по гр.д. № 3125/2014 г.
ОСЪЖДА С. А. Ф. да заплати на М…. сумата в размер на 1083 лв., представляващи разноски по чл. 78, ал. 1 ГПК, направени в производството пред Върховен касационен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: