3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№879
гр. София,10.12.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на пети декември през две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 3987 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 и ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Българска телеграфна агенция, против определение от 25.01.2012г. по ч.гр.д. № 209/2012г. на Софийски градски съд, с което е отменено разпореждане за незабавно изпълнение от 02.06.2011г. по гр.д. №15082/11г. на Софийски районен съд, 37-ми състав, като се постановява оставяне без уважение на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, подадено от Б. за 31 491,36 лева – главница и 19 742,33 лева – изтекли лихви, ведно със законна лихва и разноски.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, като сочи, че въпреки, че предмет на обжалването пред въззивния съд е само разпореждането за незабавно изпълнение, с въззивното определение не само е отменено разпореждането за незабавно изпълнение, а е оставено без уважение заявлението за издаване на заповедта за изпълнение по чл.417 ГПК, с което на практика се отменя заповедта за изпълнение. Поддържа се, че това от своя страна е от значение за вида на иска /установителен по чл.422 ГПК или осъдителен/, чрез който се осъществява защитата на спорното материално право, предмет на заявлението. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставката по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по частната жалба, [фирма], не взема становище по същата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на частния касатор, приема следното:
Частната касационна жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в частта, в която се обжалва оставянето без уважение на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК. В останалата част, в която се обжалва разпореждането за незабавно изпълнение, частната касационна жалба е недопустима.
В мотивите на атакуваното определение се излагат само доводи относно незаконосъобразността на разпореждането за незабавно изпълнение, но в диспозитива на акта освен отмяната на разпореждането за незабавно изпълнение е постановено и оставяне без уважение на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Настоящият състав на ВКС, ТК, Първо отделение, намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато по отношение на въззивното определение, в частта, в която се оставя без уважение заявлението за издаване на заповед за изпълнение, поради вероятна недопустимост на въззивния акт в тази част.
Окръжният съд е сезиран с въззивна частна жалба на [фирма] против разпореждането за незабавно изпълнение от 02.06.2011г. по гр.д. №15082/11г. на Софийски районен съд, 37-ми състав. Предмет на въззивното производство не е била заповедта за изпълнение по чл.417 ГПК. Същата, съгласно чл.413, ал.1 от ГПК, извън частта за разноските, не подлежи на обжалване. Защитата на длъжника срещу акта на съда за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 или по чл.417 от ГПК се осъществява по реда на чл.414 от ГПК – чрез възражение. Същото се явява процесуална пречка за влизане в сила на заповедта за изпълнение и заявителят трябва да установи съществуването на вземането си по исков път /чл.422, ал.1 ГПК/, за предявяването на който се дават от заповедния съд указания по чл.415, ал.1 ГПК, като при непредявяване на иска последицата е обезсилване на заповедта /чл.415, ал.2 ГПК/. Следователно, на основание чл.413, ал.1 ГПК, заповедта за изпълнение не подлежи на инстанционен контрол, като пътят на защита срещу нея е посредством възражение по чл.414 ГПК, а не чрез обжалване. Единствено разпореждането за незабавно изпълнение / чл.419, ал.1 ГПК/ и разноските в заповедното производство /чл.413,ал.1 ГПК/, подлежат на обжалване. Оставяйки без уважение заявлението, по което районният съд е издал заповед за изпълнение, въззивната инстанция по същество е отменила издадената от първоинстанционния съд заповед за изпълнение в нарушение на императивната норма, съдържаща се в чл.413, ал.1 ГПК, като се е произнесла при липса на сезиране за това срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт – заповед за изпълнение, поради което постановеното от нея определение, в частта, в която се оставяне без уважение заявлението за издаване на заповед за изпълнение, се явява недопустимо и като такова следва да бъде обезсилено.
Доколкото е налице недопустимост на въззивното определение в посочената част, не следва да бъдат обсъждани наведените от частния касатор доводи за процесуалноправната и материалноправна незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт.
Обжалваното въззивно определение, в частта, в която се отменя разпореждане за допускане на незабавно изпълнение на заповед, издадена въз основа на документ по чл.417 ГПК, не е от категорията на очертаните в чл.274, ал.3 ГПК съдебните актове, подлежащи на касационен контрол. С него не се дава разрешение по същество на заповедното производство и не се прегражда развитието му. Определението по допускане на незабавно изпълнение няма отношение към развитието на делото, а към изпълнението на признатото със заповедта за изпълнение вземане. По същността си актът не се доближава до решенията, тъй като не разрешава материалноправен спор, свързан с предмета на самото заповедно производство.
В горния смисъл са определение № 245/12.03.2010 г. по ч. т. д. № 148/2010г. на ВКС, І ТО, определение № 512 от 24.06.2010 г. по ч. т. д. № 284/2010г. на ВКС, І ТО, определение № 404 от 08.06.2010 г. по ч. т. д. № 444/2010г. на ВКС, ІІ ТО, определение № 300 от 26.04.2010 г. по ч. т. д. № 254/2010г. на ВКС, ІІ ТО, определение № 422 от 18.06.2010 г. по ч. т. д. № 406/2010г. на ВКС, ІІ ТО, определение № 204 от 11.03.2010 г. по ч. т. д. № 19/2010 г. на ВКС, ІІ ТО, определение № 1 от 04.01.2011 г. по ч. т. д. № 925/2010г. на ВКС, І ТО, определение № 12 от 09.01.2012 г. по ч. т. д. № 910/2011г. на ВКС, І ТО, определение № 53 от 26.01.2012 г. по ч. т. д. № 911/2011г. на ВКС, І ТО, определение № 115 от 16.02.2012 г. по ч. т. д. № 32/2012г. на ВКС, І ТО, и др. относно въпроса за недопустимостта на касационното обжалване на определенията по чл. 419 ГПК.
Въззивното определение, като необжалваемо в частта относно отмяната на разпореждането за незабавно изпълнениие, е влязло в сила на датата на постановяването му. Доколкото тази необжалваемост само се констатира от ВКС, настоящото определение, като непреграждащо по-нататъшното развитие на делото, е окончателно и не подлежи на обжалване по реда на чл.274, ал.2, изр.2 ГПК. Предвид изложеното, частната касационна жалба, в частта, с която се обжалва отмяната на разпореждането за незабавно изпълнение, е недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ОБЕЗСИЛВА определение от 25.01.2012г. по ч.гр.д. № 209/2012г. на Софийски градски съд, в частта, с която е оставено без уважение заявлението на Българска телеграфна агенция за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК за 31 491,36 лева – главница и 19 742,33 лева – изтекли лихви, ведно със законна лихва и разноски, по което заявление е издадена заповед за изпълнение по гр.д. №15082/2011г. на Софийски районен съд, 37-ми състав.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от Българска телеграфна агенция, [населено място], частна касационна жалба против определение от 25.01.2012г. по ч.гр.д. № 209/2012г. на Софийски градски съд, в частта, с която е отменено разпореждане за незабавно изпълнение от 02.06.2011г. по гр.д. №15082/11г. на Софийски районен съд, 37-ми състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.