О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 879
София, 08.07. 2013 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на четиринадесети март две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 1020 по описа за 2012 г. взе предвид следното
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от П. чрез прокурор К. от Апелативна прокуратура – Варна срещу въззивно решение № 82/03.05.2012 г. на Варненския апелативен съд, постановено по гр.д. № 114/2012 г. в частта по иска за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление, както и по иска за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди от същото обвинение, представляващи неполучено трудово възнаграждение.
Излагат се доводи за противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Насрещната страна Г. Х. Х. чрез адв. М. Р. от АК Варна е отговорил в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба в частта й срещу въззивното решение по иска за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди от неполучен трудов доход е недопустима.
Г. Х. Х. е предявил три обективно съединени искове за присъждане на обезщетения, причинени от П. в резултат на незаконното му обвинение в извършване на престъпления – за 130 000 лв. неимуществени вреди от причинените болки и страдания; 3 000 лв. имуществени вреди за пропуснати доходи от трудово правоотношение и 7000 лв. имуществени вреди за платени адвокатски възнаграждения в наказателното производство.
Цената на всеки един самостоятелен иск е от значение за родовата и функционалната подсъдност на спора.
В случая, въззивното решение, постановено по оценяем граждански иск с цена от 3000 лв., е изключено от касационен контрол, на осн. чл. 280, ал. 2 ГПК. В тази част касационната жалба е недопустима и следва де бъде върната.
Въззивното решение по иска с цена от 7 000 лв. не е обжалвано и е влязло в сила.
Касационната жалба срещу въззивното решение по иска с цена от 130 000 лв. е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
В изложението са повдигнати следните процесуалноправни въпроси – за задължението на въззивния съд да изложи собствени мотиви по спора при определяна не основанието и предпоставките за носене на отговорност на държавата по чл. 2 ЗОДОВ и за необходимостта да се изложат съображения за изследваните обстоятелства от съда и значението им за възприетия паричен еквивалент на увреждането.
Тълкувателно решение № 1/2001г. на ОСГК, т. 19, на което се позовава касатора, не намира автоматично приложение при действието на ГПК от 2007 г., а от друга страна не е налице и противречиво разрешаване с установената задължителна съдебна практика относно съдържанието на мотивите на въззивното решение при действието на ГПК от 2007 г. Варненският апелативен съд се е произнесъл като инстанция по съществото на спора и е изложил точни и ясни мотиви, като е обсъдил доказателствата по делото, твърденията и доводите на страните и в рамките на въззивната жалба е изградил свои фактически и правни изводи, от които е извел и крайното си заключение по материалноправния спор.
По втория въпрос се поддържа противоречие с т. 11 ПП 4/1968 г. на ВС РБ. Съставът на Върховния касационен съд намира, че не е налице поддържаното противоречие, защото въззивната инстанция е изложила съображения за обстоятелствата, които е взела предвид при определяне размера на неимуществените вреди. Ако според касатора е следвало да се оценят още някои факти и обстоятелства или взетите предвид са недооценени или подценени от съда, това няма отношение с ПП 4/1968 г., нито с повдигнатия правен въпрос.
Въпросът за началния момент на погасителната давност, когато за част от повдигнатите обвинения е прекратено наказателното производство, а за други е постановена оправдателна присъда е от значение за резултата по спора. Съдът приел за установено, че на 12.01.1998 г. на Г. Х. е предявен обвинителен акт по 6 обвинения. За пет от тях наказателното производство е прекратено през май 2001 г. За шестото обвинение е изготвен обвинителен акт, той е внесен в съда. Постановена е оправдателна присъда, влязла в сила на 24.09.2009 г. Според въззивния съд, вземането за обезщетение от незаконното обвинение е станало изискуемо от тази дата, независимо от това, че за част от обвиненията наказателното производство е прекратено по-рано.
Не е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, защото относно началния момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и кой е началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане е налице задължителна съдебна практика – т. 4 от ТР 3/2004 г. на ОСГК ВКС. Разрешението на въззивната инстанция му противоречи и това обуславя наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Обобщени от състава на Върховния касационен съд въпросите, свързани с действието на прекратяването на наказателното производство и служебното му възобновяване за част от обвиненията, са от значение за постановения резултат по делото. В случая, наказателното производство е било прекратено изцяло през май 2001 г. Д. години след това – на 18.07.2003 г. ,след извършена служебна проверка на материалите по следственото дело, прокурор от АП Варна е постановил отмяна и връщане на делото на окръжната прокуратура с указание за внасяне на обвинителен акт в съда. Уточненият от настоящия състав правен въпроси за значенето на периода от датата на прекратяване на наказателното производство до служебното му възобновяването му за погасителната давност и за размера на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ /редакция преди изм. ДВ бр. 98/2012 г./ е от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото. Налице е хипотезата по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК
В заключение, следва да се допусне касационно обжалване по двата материалноправни въпроса, поради наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА на осн. чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК касационна жалба на Прокуратурата на Република България, подадена чрез прокурор К. от Апелативна прокуратура – Варна срещу въззивно решение № 82/03.05.2012 г. на Варненския апелативен съд, постановено по гр.д. № 114/2012 г. в частта, с което П. . е осъдена на осн. чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ /редакция преди изм. ДВ бр. 98/2012 г./ да заплати на Г. Х. Х. обезщетение в размер на 1458,93 лв. за причинени му имуществени вреди от незаконно обвинение, представляващи неполучено трудово възнаграждение.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 1020/2012 г. по описа на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение в тази част.
Определението по чл. 286, ал.1, т. 3 ГПК може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд.
ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 82/03.05.2012 г. на Варненския апелативен съд, постановено по гр.д. № 114/2012 г. в частта, с което П.е осъдена да заплати на Г. Х. Х. обезщетение в размер на 60 000 лв. за причинени му неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление,
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание след влизане в сила на определението в частта по чл. 286, ал. 1 т. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: