О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 879
София, 08.07. 2015 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на осемнадесети юни две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 2407 по описа за 2015 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от П.., чрез прокурор М. Д. от Софийска апелативна прокуратура, срещу въззивно решение № 233/09.02.2015 г. на Софийския апелативен съд, постановено по гр.д. № 2833/2014 г., в частта, с която искът по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е уважен в размер на 5000 лв.
С него въззивната инстанция е осъдила П.. да заплати 5 000 лв. на В. С. – обезщетение за причинените му неимуществени вреди от незаконно обвинение.
В касационната жалба се излагат съображения за необоснованост, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и противоречие с чл. 52 ЗЗД. Касаторът моли въззивното решение, в обжалваната му част, да бъде частично отменено, като бъде намален размера на присъденото обезщетение по справедливост. Счита, че то е завишено, като съдът не е обсъдил всички доказателства, не е преценил всички относими обстоятелства и необосновано е отказал да приложи чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ.
Ответникът по жалбата не е депозирал отговор.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, постановен по граждански иск с цена над 5000 лв.; отговаря и на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложения по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване с процесуалноправните въпроси длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства, както и всички обстоятелства, имащи отношение към определяне размера на неимуществените вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, трябва ли между установените вреди и незаконното обвинение да е налице пряка причинноследствена връзка и с материалноправния въпрос как се прилага общественият критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД.
Относно материалноправния въпрос не се установява противоречие между цитираните от касатора съдебни актове и принципното тълкуване на чл. 52 ЗЗД, дадено във въззивното решение. Касаторът е несъгласен с крайния извод, защото определеното парично обезщетение от въззивния съд е на базата само на обсъдените и преценени от него обстоятелства. Оплакването, че въззивната инстанция е следвало да вземе предвид и други обстоятелства е действително от значение за определяне размера на обезщетението, но има отношение към първия процесуалноправен въпрос.
Въпросът дали следва да се установи наличие на причинноследствена връзка между увреждането и незаконното обвинение е във връзка с оплакването на касатора, че въззивната инстанция приела, че С. е влошил отношенията със съпругата си в резултат на повдигнатото обвинение, но без да обсъди доказателствата, че още преди това връзката им била разстроена.
Ясно е, че апелативният съд е приел наличие на причинноследствена връзка, поради което не се установява поддържаното противоречие с цитираната в изложението към касационната жалба задължителна съдебна практика. Оплакването на касатора е за необсъждане на всички доказателства, имащи отношение към установяване на релевантно обстоятелства, който касационен довод има отношение към първия процесуалноправен въпрос. Той е за задължението на съда да обсъди всички доказателства относно релевантните факти и всички обстоятелства, които да прецени при определяне на паричното обезщетение по чл. 2, ал. 1, то. 3 ЗОДОВ. Въпросът е свързан с оплакванията на касатора, че съдът не е обсъдил всички доказателства, както и, че не е преценил следните обстоятелства – броят на процесуалните действия спрямо пострадалия, наложената най-лека мярка за неотклонение, дали те и наказателното производство практически са затормозили обичайния му начин на живот; поведението на С. в досъдебното производство, съответно то допринесло ли е за повдигане на обвинението.
Разрешението на въззивния съд по посочения процесуалноправен въпрос противоречи на указанията в ППВС № 4/23.12.2968 г.
В заключение, налице е хипотезата по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и касационно обжалване следва да се допусне.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 233/09.02.2015 г. на Софийския апелативен съд, постановено по гр.д. № 2833/2014 г., в частта, с която иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е уважен в размер на 5000 лв.
Касаторът е освободен от заплащане на държавна такса.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: