О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 88
Соэия, 27.02.2012г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди и дванадесета година, в състав :
Председател: Светлана Калинова
Членове: Зоя Атанасова
Мария Яначкова
като изслуша докладваното от съдия Яначкова гр. д. № 126 по описа за 2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. Г. А. срещу решение № 329 от 11 ноември 2011 г., постановено по гр. д. № 621 по описа за 2011г. на Хасковския окръжен съд, с което е потвърдено решението на Свиленградския районен съд № 111 от 19.05.2011г. по гр. д. № 312/2008г., постановено по иск, предявен срещу касатора, с правно основание чл.108 ЗС и с предмет на ревандикацията избено помещение.
Ответниците по касация Е. Г. Т. и П. Т. Т. са оспорили в подадения от тях отговор на касационната жалба основателността на жалбата.
Върховният касационен съд, второ гражданско отделение, намира, че касационната жалба, подадена в срок и от легитимирана страна, е недопустима по следните съображения:
Съгласно чл.70 ГПК, цената на иска се посочва от ищеца при подаване на исковата молба, спорове във връзка с нея могат да се повдигат от ответника или от съда най – късно в първото заседание за разглеждане на делото, а определението на съда, с което се увеличава цената на иска подлежи на обжалване с частна жалба. След изтичане на сроковете по чл.70 ГПК се преклудират споровете относно цената на иска и настъпили в течение на процеса промени в оценката на спорното право не влияят върху цената на иска.
Съгласно чл.280, ал.2 (изм. – ДВ бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010г.) ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. Размерът на цената на иска по исковете за собственост, какъвто е предявеният на 17.10.2008г. по настоящото дело ревандикационен иск с правно основание чл.108 ЗС, се определя от данъчната оценка (чл.69, ал.1, т.2 ГПК). В разглеждания случай от представеното в първоинстанционното производство удостоверение за данъчна оценка на жилището, част от което е избеното помещение, за принадлежността на което се спори, възлиза на 6 708, 10 лв. Ищците Е. Г. Т. и П. Т. Т., позовавайки се на данъчната оценка, са посочили цена на предявения иск за собственост на избеното помещение в размер на 1 079, 13 лв. (молба от 16.03.2009г. – л.24 от описа на Свиленградския районен съд). Следователно доколкото по реда на чл.70 ГПК е посочена цената на иска, изчислена на база данъчна оценка, именно въз основа на тази цена следва да се прецени и дали въззивното решение подлежи на касационно обжалване. Понеже тази цена е под определения в чл.280, ал.2 ( изм. – ДВ бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010г.) ГПК размер, въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, а касационната жалба от 15.12.2011г. като подадена срещу акт, неподлежащ на касационен контрол, е недопустима. Същата следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея производство да се прекрати.
Водим от изложеното Върховният касационен съд, второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба от 15.12.2011г. на Х. Г. А., подадена срещу въззивното решение № 329 от 11 ноември 2011 г., постановено по гр. д. № 621 по описа за 2011г. на Хасковския окръжен съд, с което е потвърдено решението на Свиленградския районен съд № 111 от 19.05.2011г. по гр. д. № 312/2008г. и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 126 по описа за 2012г. на Върховния касационен съд, второ гражданско отделение.
Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му пред друг състав на Върховния касационен съд на Република България.
Председател:
Членове:1.
2.