1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 88
гр. СОФИЯ, 24.02.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 21.02.11 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №52/11 г.,
намира следното:
Производството е по чл.274, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Я. Папазова срещу въззивното определение на Апелативен съд София / АС /, с което е оставено без разглеждане искането й за допълване на въззивното решение със законната лихва върху присъдените й от двете инстанции деловодни разноски от по 40 000 лв. – за адвокатско възнаграждение, считано от деня, в който са направени според удостоверяването им. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност – незаконосъобразност, на определението и се оска отмяната му.
Ответникът по частна жалба държавата чрез МФ я оспорва като неоснователна.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275 от ГПК срещу подлежащо на обжалване пред ВКС въззивно определение и е допустима.
ВКС, като разгледа частната жалба, я намира за неоснователна поради следното: За да остави без разглеждане искането за присъждане на лихва върху разноските от адв. възнаграждение, въззивният съд е приел, че отговорността за разноски е обективна и безвиновна; произтича от процесуалния закон и се базира на неоснователно предизвикания правен спор. Законната лихва има обезщетителен характер и за да се присъди е необходимо страната в отделен процес да установи противоправното поведение на насрещната страна по иск с пр.осн. чл.45 от ЗЗД или забавено изпълнение по иск с пр. осн. чл.86 от ЗЗД. Такива искове съдът няма право да разглежда по реда на чл.248 от ГПК.
Отговорността за разноски е акцесорна, обективна и безвиновна – загубилата страна я понася дори ако е положила най-голямо старание да води процеса добросъвество. Тя, макар да е със санкционен характер за загубилата спора страна, не е отговорност за вреди и обхваща само действително направените разходи на спечелилата страна, но не и пропуснатите ползи. Отговорността за разноски възниква от присъждането им с влязло в сила решение / или определение по чл.248 от ГПК/ по приключил спор. От този момент страната може да изпадне в забава. Присъждането на законна лихва върху разноските по висящ спор /какъвто е случаят/ е недопустимо – вземането за тях още не е възникнало, а и не обхваща пропуснатите ползи през време на процеса. Затова като краен резултат въззивното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определението на Апелативен съд София по ч.гр.д. №2151/09 г. от 30.11.10 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: