4
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 7661/2013 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 88
София, 18.02.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на тринадесети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 7661/2013 година
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 от ГПК.
Обжалвано е въззивното решение с № 220 от 09.05.2013 год., постановено по в.гр.дело № 141/2013 год. по описа на Софийския окръжен съд, с което е отменено решение № 266 от 12.12.2012 год. по гр.дело № 1112/2011 год. на Костинбродския районен съд в частта, с която съделителката С. Й. К. е осъдена да заплати на съделителя К. Й. К. паричната равностойност на извършените подобрения в делбения имот, изразяващи се в построяването на тавански полуетаж, за разликата над 1 950 лв. до присъдения размер от 7 800 лева като вместо него е постановено друго за отхвърляне иска по чл.346 от ГПК във връзка с чл.12, ал.2 от ЗН за заплащане на разликата над сумата 1 950 лева, съставляваща пресметнато в пари увеличение на наследството.
Недоволен от въззивното решение е жалбоподателят К. Й. К. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], Софийска област, представляван от адвокат Г. С. Я., който го обжалва в срока по чл.283 от ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК тъй като Софийският окръжен съд се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос, свързан с приложението на чл.235, ал.2 от ГПК, а именно: „Когато някое доказателство, от значение за правилното решаване на делото, се приема за недостоверно, следва ли съдът да изложи подробни мотиви за това, или е достатъчно да отбележи, че съдът не приема за доказан твърдения факт” – представя решение за наличие на противоречива практика.
Ответницата по касация С. Й. К. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], ж.к.”Н. ІІІ” [жилищен адрес] ет.VІ, ап.142, не взема становище.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страната по чл.280, ал.1 от ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 от ГПК.
Настоящият съдебен състав намира обаче, че не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
За да отмени решението на първоинстанционния съд и отхвърли искането по чл.12 от ЗН за разликата над 1 900 лева до уважения размер въззивният съд е приел, че построеният тавански полуетаж е довел до увеличение стойността на делбения(процесен) имот, което е подобрение и се включва при пресмятане приноса на съделителя К. Й. К.. Съобразени са всички гласни доказателства, според които роднините са участвали в строителството в периода 1983 год. – 1986 год., жалбоподателят е бил ученик и паричните средства са давани от праводателката на страните (тяхна майка). Съобразено е и заключението на приетата като неоспорена съдебно-техническа експертиза, която е изчислила общо стойността на материалите и труд на 7 800 лева, при което е направен извод, че приносът, изразяващ се в положен труд при осъществяване на строителството на сина (ищец в производството за делба) е с парична равностойност 3 900 лева, поради което с оглед равните квоти на страните като низходящи припадащата се на наследствената част от имота на съделителката С. Й. К. е сумата 1 950 лева, в който размер претенцията по сметки на основание чл.346 от ГПК във връзка с чл.12, ал.2 от ЗН е доказана.
С разпореждане № 198 от 10.09.2013 год. преписката по настоящата бланкетна касационна жалба с вх.№ 12440 от 04.09.2013 год. е върната на въззивния съд тъй като същата не отговаря на изискванията за редовност съгласно чл.284, ал.1, т.3 от ГПК – понеже не съдържа точно и мотивирано изложение на касационните основания.
С уточняваща молба от 25.10.2013 год. се поддържа същото основание „доколкото съдът се е произнесъл по правен въпрос от значение за изхода на делото в противоречие с практиката на Върховния касационен съд (ВКС)” като счита, „че конкретният процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото е как решаващият съд е приел, че от показанията на допуснатите свидетели не се доказва влагането на парични средства (от К. Й. К.) за построяването на процесния тавански полуетаж, при условие, че в тази насока не е изложил каквито и да било мотиви”.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Касаторът не е сравнил отделни случаи по съдебни актове, не е обосновал противоречивото разрешаване по поставени въпроси с обжалваното решение, защото следва да се намери общото между тях и това общо да е материалноправен или процесуално правен въпрос.
Всъщност доводите на касатора в изложението по допустимост на касационното обжалване се свеждат до твърдяни и в касационната жалба нарушение на материалния закон и необоснованост, които са основания за касиране, но сами по себе си не съставляват основания за допускане на касационно обжалване още повече, че липсва формулиран въпрос съгласно предвижданията на чл.280, ал.1 ГПК, а при постановяването на обжалваното решение въззивният съд се е съобразил с правомощията си по ГПК.
Позоваването е на т.19 на ТР № 1/2000 год. на ВКС, касаещо въззивно производство по ГПК/отм./, а в настоящия случай съдебният акт е постановен при действието на ГПК(2007 год.), т.е. при ограничен въззив, което е спазено от окръжния съд.
Обжалваното решение не противоречи на приложеното решение № 24 от 28.01.2010 год. по гр.дело № 4744/2008 год. на първо гражданско отделение на ВКС тъй като е постановено въз основа на събраните по делото доказателства и съвкупната им преценка.
Понеже не са налице основанията, предвидени в чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 220 от 09.05.2013 год., постановено по в.гр.дело № 141/2013 год. по описа на Софийския окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ