О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 88
С. 27.01. 2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение закрито заседание на двадесети януари през две хиляди и петнадесета година в състав:
П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 6421 по описа за 2014г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадените две касационни жалби от К. С. Н. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат В. – П. и от Апелативна Прокуратура П. против въззивно решение № 363 от 16.06.14г. по в.гр.д.№ 510/14г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 448 от 5.03.2014г. по гр.д.№ 1757/13г. на Пловдивски окръжен съд, като е осъдена Прокуратурата на Република България да заплати на К. С. Н., на основание чл.2 ал.1 т.3 от З. сумата от 1 500лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на водено срещу него наказателно производство по обвинение по чл.152 ал.1 т.2, във вр. с чл.18 ал.1 от НК и задържане за 72 часа, ведно със законната лихва, считано от 5.12.2011г. до окончателното й изплащане и е отхвърлил иска в останалата част до 26 000лв.
Като основание за допустимост и в двете касационни жалби е посочена нормата на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК с твърдение, че въззивният съд е постановил акта си в противоречие с практиката на ВКС /т.ІІ от ППВС №4 от 23.12.1968г.,т.3 и т.11 от ТР №3 от 22.04.2004г.и т.19 от ТР №1 от 4.01.2001г./ по въпросите, които и съдилищата разрешават противоречиво за начина на определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице и за приложението на обществения критерий за справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД. Според Прокуратурата в случая съдът не е отчел, че претърпените от пострадалия неимуществени вреди не са с интензитет, надвишаващ неизбежните обичайни последици, а според касатора К. С. Н. съдът не е обсъдил в цялост гласните доказателства, неправилно са интерпретирани заключенията на приетите по делото психиатрични експертизи, не е преценил вида и тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинение, както и неговите последици, тъй като заради обвинението пострадалият не е работил за период от шест месеца и са му причинени здравословни проблеми.
Срещу подадените касационни жалби не е постъпил отговор от противните страни.
Жалбите са подадени в срок и са срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта им, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
При определяне на размера на следващото се обезщетение, въззивният съд е съобразил, че К. С. Н. е бил оправдан по обвинение за извършено умишлено деяние /престъпление по чл.152 ал.1 т.2, във вр. с чл.18 ал.1 от НК/, при производството продължило около шест месеца, включващо 72 часа задържане в ареста, при наложена мярка за неотклонение „подписка”. Съдът е съобразил, че освен следващите се по човешка презумция вреди, вследствие естествен страх от неоснователно осъждане, засегната чест и достойнство, пострадалият е претърпял и допълнителни, изразяващи се в преживян психически и емоционален стрес, тревога, несигурност, чувствал се злепоставен в социалния си кръг, поради което избягвал срещи и контакти, изпитвал срам, неувереност и несигурност. Съдът е достигнал до този извод на базата на ангажираните гласни доказателства, посочвайки, че съгласно заключенията на приетите по делото психиатрични експертизи не се установява причинна връзка между воденото наказателно производство и твърдените психологични здравословни проблеми.
В тази връзка, поставеният въпрос за начина на определяне на размера на следващото се обезщетение – е от значение за изхода на спора, /защото е свързан с решаващите мотиви на съда/, но не е разрешен от въззивният съд в противоречие с практиката на ВКС, както се твърди в подадените жалби. В горепосочената практика са определени критериите за понятието „справедливост” и в случая те са съобразени. В. съд е взел пред вид всички съотносими обстоятелства, които е изложил при обосноваване на изводите си във връзка с присъдения размер на обезщетение. Съгласно цитираното Постановление – всеки отделен случай е специфичен, преценката е индивидуална, тъй като се отчитат различни обстоятелства. В тази връзка не може да бъде споделен довода за противоречиво разрешаване на поставения въпрос от съдилищата, защото всеки отделен случай е различен и спецификата на съответната установена фактическа обстановка е определяща.
В случая въззивният съд при определяне на размера на дължимото обезщетение е съобразил – продължителността на воденото производство, неговия характер, вида и тежестта на деянието, за което е повдигнато обвинение, отражението му върху общественото положение, авторитет и начин на живот на обвиненото лице, съдебната практика и всички следващи се от житейската логика вреди, свързани със засягането на честта и достойнството на неправилно обвиненото лице, причинените му негативни емоции и психологически проблеми, както и тяхното конкретно негативно отражение.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 363 от 16.06.14г. по в.гр.д.№ 510/14г. на Пловдивски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
П. :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.