1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 88
София, 17.02.2016 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети февруари през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Геника Михайлова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 231 от 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Н. Б. от [населено място], [община] срещу въззивното решение на Окръжен съд-Благоевград, Гражданско отделение, Четвърти въззивен състав, постановено на 02.10.2015г. по в.гр.д.№620/2015г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд , с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от К. Н. Б. и Т. В. М. против Н. Н. Б. и И. Г. Б. иск за установяване правото на собственост на основание давностно владение върху ? идеална част от мазето и тавана на двуетажна масивна жилищна сграда с площ от 104 кв.м., която сграда е построена в УПИ X., пл.№277, кв.30 по действащия план на [населено място], [община], одобрен със заповед №57/21.05.1990г., с площ на парцела 835кв.м. и при съседи: улица, УПИ X., УПИ V., УПИ VII.
В изложението към подадената касационна жалба се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по приложението на чл.38 и чл.39 ГПК, тъй като посочената като ищца Т. В. Михайлова не живее в Република България, не е призовавана по установения в чл.38 ГПК ред. Посочено е, че в противоречие с практиката на ВКС въззивният съд е приел, че призоваването може да се извършва на съдебен адрес, а не чрез съдебен адресат.
Ответниците по касационна жалба не изразяват становище досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.
Предпоставките за допускане на касационно обжалване не са налице, като съображенията за това са следните:
Предявен е иск за признаване право на собственост върху ? идеална част от мазета и тавани на жилищна сграда, находяща се в [населено място], [община].
В обжалваното решение е прието, че предявеният от К. Н. Б. и Т. В. Михайлова иск е неоснователен.
Прието е, че К. Н. Б. е придобил по силата на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в н.а.№166, том I, н.д.№250/1989г., правото на собственост върху парцел VI в кв.22 по плана на [населено място], заедно с първия жилищен етаж на жилищната сграда, построена в парцела, гараж със складово помещение в северната част на парцела, лятна кухня в южната част на парцела и складово помещение в северната част на парцела, както и таванското помещение /таванлъка/ на жилищната сграда, а с договор, обективиран в н.а.№191, том I, н.д.№281/1985г. Н. Н. Б. е придобил правото на собственост върху втория етаж от двуетажната жилищна сграда в същия парцел заедно с гаража на границата с парцел X..
Въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели е прието, че К. Б. и неговата съпруга Т. М. не са живели в селото, като К. Б. се върнал преди 3 години; до смъртта си С. Б. /майка на К. Б. и Н. Б./ е живяла в имота и го е ползвала, както и И. Б., която ползвала мазето и тавана. Въз основа на тези фактически констатации е прието, че предявеният иск е неоснователен, тъй като предявилите иска лица не са доказали осъществяването на нито един от елементите на фактическия състав на придобивната давност, на който основават претенцията си.
По въведените с въззивната жалба оплаквания относно редовността на съдебната процедура по призоваването на Т. М. въззивният съд е приел на първо място, че за К. Б. липсва правен интерес да навежда такива оплаквания, защото чрез тях не брани свои процесуални права, а чужди, както и че не е пълномощник на Т. М., доколкото ГПК не познава фигурата на задължителното общо представителство на съпрузи освен при наличие на изрично пълномощно по смисъла на чл.32, т.2 ГПК, каквото в случая липсва. Посочено е също така, че по повод извършваните от първоинстанционния съд съдопроизводствени действия по оставяне на исковата молба без движение, по делото са представяни три различни искови молби, подписани собственоръчно от посочените в тях като ищци К. Б. и Т. М., както и подписани пак от тях 6 молби, което сочи, че Т. М. знае за делото. Изложени са и съображения, че в производството пред въззивния съд са изпращани призовки до Т. М. на посочения от нея съдебен адрес и след като не е била намерена на адреса, призовките са изпратени на посочения в исковата молба постоянен адрес в [населено място], където са били получени от нейния съпруг К. Б., който не е отказал получаването, не е направил възражения в тази насока, не е посочил, че тя е в чужбина и не знае за делото. Прието е, че посочването на съдебен адрес от страната е нейно процесуално право да избере начина, по който да й се връчват съдебните книжа, като правно релевантно е че страната е била уведомявана, а не начинът по който е станало това.
Така изложените от въззивния съд съображения за начина, по който страната следва да бъде призована, съответстват на трайно установената съдебна практика, включително на постановените от ВКС по реда на чл.274, ал.3 ГПК и чл.290 ГПК съдебни актове, посочени в обжалваното решение – определение №145/25.02.2013г. на Трето ГО на ВКС по ч.гр.д.№1260/2013г.; определение №1124/14.12.2012г. на Второ ТО на ВКС по ч.т.д.№919/2012г.; определение №612/27.09.2011г. на Първо ТО на ВКС по ч.т.д.№556/2011г.; определение №322/05.06.2009г. на Първо ТО на ВКС по ч.т.д.№327/2009г.; определение №150/24.02.2011г. на Първо ТО на ВКС по ч.т.д.№108/2011г. и определение №406/20.05.2010г. на Първо ТО на ВКС по ч.т.д.№382/2010г.
В съответствие с практиката на ВКС е прието също така, че за К. Б. липсва правен интерес да навежда оплаквания за редовността на призоваването на Т. Михайлова, тъй като чрез тях не брани свои процесуални права, доколкото не е неин пълномощник /в който смисъл постановеното по реда на чл.290 ГПК решение №14/25.01.2012г. на Второ ГО на ВКС по гр.д.№292/2011г., в което е прието, че всеки един от съпрузите разполага с гарантирано и признато от процесуалния закон право на лично участие и възможност да защитава правата си по избран от него начин, доколкото ГПК не познава фигурата на задължително общо представителство на съпрузите/.
С оглед на това следва да се приеме, че поставените от касатора въпроси на първо място са ирелевантни, но са и разрешени от въззивния съд в съответствие с практиката на ВКС.
Дори да се приеме, че въпросите са поставени с оглед призоваването на самия касатор, то същите не биха могли да обосноват наличие на основание за допускане на касационно обжалване с оглед участието на неговия процесуален представител в производството и подаваните лично от касатора молби преди провеждането на откритите съдебни заседания по делото.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение на Окръжен съд-Благоевград, Гражданско отделение, Четвърти въззивен състав, постановено на 02.10.2015г. по в.гр.д.№620/2015г.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: