О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 88
гр.София 30.10.2008 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Пето гражданско отделение в закрито заседание на двадесети октомври две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 3050/2008 година
Производството е по чл.288 ГПК.
„В”А. , гр. В., чрез пълномощника си адв. П е подало жалба вх. № 712 от 11.06.2008 год. срещу въззивното решение № 101 от 15.05.2008 год. по гр.дело № 138/2008 год. на Видинския окръжен съд, гражданска колегия, с което е оставено в сила решение № 659 от 01.11.2007 год. по гр.дело № 1331/2007 год. на Видинския районен съд. С първоинстанционното решение е уважен иск по чл.200 КТ, като дружеството-касатор е осъдено да заплати на К. Н. В. сумата 5 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие настъпили усложнения в професионалните заболявания „Х” и „Б”, като за разликата до 6 000 лева претенцията е отхвърлена. Поддържа се, че обжалваното решение е постановено в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Посочени са решение № 836 от 08.10.1985 год. по гр.дело № 605/1985 год. на ІІ г.о. на ВС и решение № 466 от 25.07.2003 год. на ВКС, ІІІ г.о. по гр.дело № 3298/2001 год.
Ответникът по касация К. Н. В. е на становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на V г.о. намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
За да приеме, че е ангажирана отговорността на работодателя по чл.200 КТ, въззивният съд е констатирал, че в резултат на установените с протокол № 2/21.05.1992 год. на Диагностична комисия за потвърждаване на професионални заболявания „Х” и „Б”, са настъпили усложнения в здравословното състояние на ищеца, а именно: „Х”-Бронхиален тип” и „Базална пневмофиброза”, установени с Експертно решение на ТЕЛК № 536 от 14.06.2007 год. Исковата молба е подадена на 05.07.2007 год., поради което жалбоподателят поддържа, че претенцията е погасена по давност /чл.358, ал.1, т.3 КТ/, в какъвто смисъл били и посочените решения на ВС и на ВКС.
Въззивното решение не противоречи на практиката на Върховния съд и на Върховния касационен съд по приложение на чл.114, ал.1 ЗЗД, съотв. на чл.358, ал.1, т.3 КТ относно погасителната давност за вземанията, произтичащи от непозволено увреждане, респ. от трудова злополука и професионално заболяване. Искът за вреди от влошаване на здравословното състояние на пострадалия при непозволено увреждане, респ. трудова злополука или професионално заболяване, е самостоятелен и може да се предяви и ако не е бил предявен иск за обезщетение поради първоначалното увреждане. В същия смисъл, в посоченото от касатора решение № 836 от 08.10.1985 год. по гр.дело № 605/1985 год. на ВС, ІІ г.о. е прието, че при ексцес на заболяването, което е довело до възникване на ново или допълнително вземане за него, започва нова давност.
Не може да се приеме, че обжалваното решение противоречи и на решение № 466 от 25.07.2003 год. по гр.дело № 3298/2001 год. на ВКС, ІІІ г.о., където се разглежда въпроса за обезщетение за вреди от първоначално признато професионално заболяване, а не за вреди от ексцес на професионалното заболяване.
В обобщение, жалбата срещу въззивното решение не следва да се допуска до разглеждане, а дружеството-касатор следва да бъде осъдено да заплати на ответника направените от него разноски в това производство в размер на 100/сто/ лева.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на V г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 101 от 15.05.2008 год. по гр.дело № 138/2008 год. на Видинския окръжен съд, гражданска колегия по жалба вх. № 712 от 11.06.2008 год., подадена от „В”А. , гр. В..
Осъжда „В”А. , гр. В. да заплати на К. Н. В. от гр. В., ул.”Б” № 75 сумата 100/сто/лева разноски за производството по чл.288 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/