О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 88
Гр.София, 15.02.2010 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на първи февруари през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 789 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Б. В., с. Д., обл. Ловеч срещу решение № 77/07.05.2009г., постановено по гр.д. № 12/2009г. от Великотърновския апелативен съд, с което частично е отменено решение № 249/11.12.2008г. по гр.д. № 56/2008г. на Плевенския окръжен съд и е отхвърлен предявения от касатора против К. “В” иск по чл.254 ГПК /отм./ за недължимост на сумите от 3978 лв. и разноски от 768 лв. по изпълнителен лист, издаден на основание чл.237, б.”ж” ГПК /отм./, предмет на изп.д. № 288/02г. на СИС гр. Л., както и искът с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД за сумата от 5377 лв., представляваща разликата над 7968 лв. до уважения размер от 13345 лв.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на произнасянето от въззивния съд при наличието на основанията по чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК.
Ответникът К. “В”, гр. Л. не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и съдържа приложение по чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният Великотърновски апелативен съд е приел, че между страните е сключен договор за кредит, по който кредитодателят е предоставил на кредитополучателя определена парична суми и след приспадане на погасената част е определил размера на задължението.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът твърди, че въззивният съд е “злоупотребил със свободата на съдийското убеждение, изопачил фактите по делото и се е произнесъл със съдебен акт, който е необоснован с верни с правни изводи в атакуваната част, въз основа на доказателствата по делото”.
Настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Допускането на касационното обжалване е визирано от законодателя в нормата на чл.280, ал.1 ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Преценката за допустимост се извършва от ВКС на база на изложените от касатора твърдения и доводи в приложението към жалбата по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Материалноправният или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка. В този смисъл, твърдяната неправилност на решението не би могла да аргументира наличието на основанията за касационно обжалване, ако същата се изразява в необоснованост на въззивния акт, при която са опорочени фактическите констатации на съда и въз основа на тях е приложен материалният закон.
Касаторът в настоящото производство не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, решен в противоречие с императивна норма или с трайно установила се съдебна практика, както и не е аргументирал значението на изложените в жалбата твърдения за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Бланкетното посочване на текста на чл.280, ал.1 ГПК не се квалифицира като основание за касационно обжалване съобразно законодателното разрешение за факултативност на касационния контрол с оглед на функциите на ВКС като инстанция по проверка за правилното прилагане на правото, а не фактите по конкретния спор.
Изложените от касатора оплаквания в жалбата не биха могли да се определят като твърдения за произнасяне по съществени правни въпроси, както и същите не са обвързани с аргументация за противоречивост със съдебна практика или за значимост за развитието на правната наука. Доводите за неправилност на въззивното решение не подлежат на преценка по реда на чл.288 от ГПК.
По тези съображения настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия намира, че касационното обжалване не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 77/07.05.2009г., постановено по гр.д. № 12/2009г. от Великотърновския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.