2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 880
С.,08.11.2011 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на трети ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
К. Е.
Б. Й.
изслуша докладваното от съдия К. Е. ч. т. д. № 762/2011 година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Н. Б. В. от [населено място] против определение № 356 от 08.06.2011 г. по ч. гр. д. № 408/2011 г. на Добрички окръжен съд, с което е отменено постановеното от Районен съд – Генерал Тошево определение № 88 от 20.04.2011 г. по гр. д. № 681/2010 г. за изпращане на делото по подсъдност на Добрички окръжен съд и делото е върнато за разглеждане на Районен съд – Генерал Тошево.
По съображения, подробно изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на атакуваното определение като неправилно.
Частната касаторка обосновава допускането на касационно обжалване на атакуваното от нея определение с твърдението, че са налице всички основания по чл. 280, ал. 1, т.1 – 3 ГПК.
Ответникът по частната касационна жалба – И. Х. П. от [населено място] – не заявява становище по същата.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално недопустима.
Съобразно императивната разпоредба на чл. 274, ал. 4 ГПК, не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, по отношение на гражданските дела, каквото е и настоящото, това са решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. Именно тази хипотеза е налице в конкретния случай. Доколкото предмет на всеки от евентуално предявените искове е съществуването на правоотношение по договор за аренда на земеделска земя, цената на всеки от тях следва да бъде определена съобразно правилото на чл. 69, ал. 1, т. 5 ГПК – в размер на наема за една година. С оглед уговорения между страните срок на договора /15 години/ и общо дължимото за целия период арендно възнаграждение /10 000 лв./, цената на всеки от исковете е в размер на 666.67 лв., т. е под установения в закона минимум. Оттук и изводът за недопустимост на касационния контрол върху постановеното въззивно определение.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 274, ал. 4 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на Н. Б. В. от [населено място] против определение № 356 от 08.06.2011 г. по ч. гр. д. № 408/2011 г. на Добрички окръжен съд.
Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: