О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 880
София, 09.12.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова ч. гр.дело N 6419 /2014 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от „Ю.”-ДП,представлявано от процесуален представител адв.Л. Г. срещу определение № 530/04.08.2014 г. по гр.д.№ 673/2014 г. на окръжен съд-П./ погрешно посочено като гр.д.№1380/2014 г., който е номерът на първоинстанционното дело/.
Касаторът прави оплакване,че неправилно производството по делото е прекратено и същото е изпратено по подсъдност на окръжен съд-П..Намира,че съдът не е отчел обстоятелството,че искът предявен по гр.д.№1464/2004 г. на районен съд-П. е неоценяем и поради това не може да бъде определен материален интерес и по договора предмет на настоящия спор.Моли да бъде отменено обжалваното определение и потвърденото с него определение на районен съд-П. и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия.
Ответникът по частната жалба Л. К. С. в писмен отговор я оспорва. Моли да не бъде допускано касационно обжалване.
ВКС, състав на ІІІ г.о. констатира по делото следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в законовия срок, срещу определение, което прегражда по-нататъшното развитие на делото и е допустима.
С обжалваното определение е потвърдено определение № 1875/26.06.2014 г. по гр.д.№1380/2014 г. на районен съд-П.. С него производството по делото е прекратено и същото е изпратено по подсъдност на окръжен съд-П..Въззивният съд е приел, че по делото е предявен оценяем установителен иск,чиято цена се определя от цената на договора,сключен между страните. Тя е посочена в т.І.1. от същия в размер на 0,2% от материалния интерес по спора.В т.ІІІ.1. е определен материалният интерес в размер на сумата 200 561 959 лв.,от което следва че цената на договора възлиза на сумата 401 1213,18 лв.Съгласно чл. 104 т.4 ГПК спорът е родово подсъден на окръжен съд като първа инстанция.
По гр.д.№ 1464/2004 г. на районен съд-П. е бил разгледан иск с правно основание чл.108 ЗС вр.чл. 97 ГПК /отм./, предявен от ДЛ -Б. като процесуален субституент на държавата и чийто правоприемник е касаторът в настоящото производство,срещу [община] за установяване, че 234 850, 070 дка гори, подробно описани, с базисна цена 200 561 959 лв.,са държавна собственост и принадлежат към Д., както и да бъде осъдена общината да отстъпи и предаде владението върху тях на ищеца. Процесуално представителство и защита по това дело е оказал ответникът по касационната жалба. Между страните е сключен договор за определяне размера на адвокатското възнаграждение на 05.01.2009 г.,чиито клаузи са цитирани по-горе.Предмет на настоящия спор е установителен иск,предявен от касатора за обявяване нищожността на договора с правно основание чл. 26 ал.1 пр.1 вр. с ал.2 пр.1,2 и 3 ЗЗД.
В изложението по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. Намира,че въззивният съд не е отговорил на основния правен въпрос, от значение за решаване на правния спор, а именно:
-как е определил цената на договора за процесуално представителство от 05.01.2009 г. за определяне размера на адвокатското възнаграждение при условията на чл. 36 ал.4 ЗА.
Твърди,че материален интерес на ищеца по приключилото гр.д.№1464/2004 г. на районен съд-П. няма,тъй като разгледания по него иск е неоценяем, а съгласно чл. 36 ал.4 ЗА възнаграждението за адвокат по граждански дела с нематериален интерес не може да се уговори в процент върху определен интерес с оглед изхода на делото.
Поставя и въпроса:
-при установителен иск за прогласяване нищожност на договор следва ли да се определя и съответно какъв е редът за определяне цената на този иск и на държавната такса по иска- материалния интерес на ищеца по приключило гражданско дело,по което няма удостоверен материален интерес,така както е формулирано от страните по договора в раздел І, или по базисна цена,посочена в раздел ІІІ,която базисна цена е определена пет години след образуване на делото, което е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото.
ВКС, състав на ІІІ г.о. намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на определението, постановено от въззивния съд. Уредбата на касационното обжалване като селективно, а не задължително, възлага на обжалващата страна, задължението да мотивира допускането му, обосновавайки наличието на общо и допълнително основание за това. Като общо основание за допускане на касационно обжалване касаторът трябва да постави правен въпрос, който е обусловил решаващите изводи на въззивния съд, засягащи предмета на делото или извършените от него процесуални действия .Първият поставен въпрос не отговаря на тези изисквания, доколкото самият касатор посочва, че по него въззивният съд не е дал отговор.Въпросът трябва да е изведен във връзка с приетите от въззивния съд правни разрешения.С втория въпрос също не е обосновано приложното поле на чл. 280 ал.1 ГПК. В неговата първа част той не е релевантен, тъй като въззивният съд не е изложил изводи дали следва да се определя цената на установителен иск за нищожност на договор.Във втората му част същият е формулиран през призмата на становището на касатора за неправилност на въззивното определение и на факти, които счита,че са възникнали. Касаторът трябва да прави категорично разграничение между основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 ГПК и основанията за касационно обжалване по чл. 281 т.3 ГПК, което не е сторено.К. съд не може да извлече обуславящият въпрос въз основа на неговите оплаквания и твърдения, тъй като ще наруши диспозитивното начало. Не е обосновано и твърдяното допълнително основание по чл. 280 ал.1 т.3 КТ-касаторът просто е изброил възможните хипотези при които същото е налице , но не е изложил аргументи в подкрепа на нито една от тях.
След като частната касационна жалба и изложението към нея не съдържат въпрос, обуславящ правните изводи на въззивния съд, тя не следва да се допуска до разглеждане в касационно производство.
Поради изложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 530/ 04.08.2014 г. по гр.д.№673/2014 г. на окръжен съд-П..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: