О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 880
София, 23.07.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи юли през две хиляди и деветата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 439 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационната жалба на М. Б. Н. от гр. С., приподписана от адв. Е, против въззивното решение № 265 от 11 ноември 2008 г., постановено по в.гр.д. № 751 по описа на окръжния съд в гр. С. за 2008 г., в частта му, с която е оставено в сила решение № 51 от 30 май 2008 г., постановено по гр.д. № 15 по описа на районния съд в гр. С. за 2008 г. за отхвърляне на иск с правно основание по чл. 225 ал. 1 от Кодекса на труда.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, нарушение на процесуалните правила и необоснованост, защото изложените мотиви са изцяло противоречиви със събраните по делото писмени и гласни доказателства – между страните няма спор, че през петте месеца след уволнението касаторът не е работил на друго място; представено е и фото копие от трудовата книжка, от която е видно, че касаторът е бил регистриран в бюрото по труда. В изложение по реда на чл. 284 ал. 3 т. 1 от ГПК се сочи, че се иска допускане до касационен контрол по чл. 280 ал. 1 т. 1 от ГПК – налице е произнасяне по съществения материалноправен въпрос следва ли при липса на оспорване от страна на работодателя, че ищецът не е работил след уволнението, съдът да уважи предявеният иск за обезщетение. Представят се две тълкувателни решения на ОСКГ и решения на ВКС по искове с правно основание по чл. 225 ал. 1 от Кодекса на труда.
Ответникът V-то ОУ “М” гр. С., чрез процесуалния си представител адв. В, в отговор по реда на чл. 287 ал. 1 от ГПК сочи, че не е налице посоченото по чл. 280 ал. 1 от ГПК основание за допускане на решението до касационен контрол, защото касаторът не е формулирал съществен въпрос, който да е решен в противоречие с практиката на ВКС.
Срещу същото решение, но в частта му, с която е отменено решение № 51 от 30 май 2008 г., постановено по гр.д. № 15 по описа на районния съд в гр. С. за 2008 г. и заповед № 148 от 4 декември 2007 г. на директора на V-то ОУ “М” гр. С. за прекратяване на трудовото правоотношение с М. Б. Н. от гр. С., е отменена, като М. Н. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност, е подадена касационна жалба от П. о. у. “М” гр. С., представлявано от директора Ц. И. Н. , чрез процесуалния му представител адв. З.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, нарушение на процесуалните правила и необоснованост, защото съдът неправилно приел, че са нарушени изискванията на чл. 333 ал. 3 от Кодекса на труда и Колективния трудов договор за даване на предварително съгласие за уволнението на М. Н. , тъй като липсват доказателства за членството на Н. в ръководството на синдикалната организация, доводите са наведени едва във въззивното производство, а въззивната жалба е изцяло оспорена; неправилно съдът приел, че липсва съгласие за уволнение по чл. 328 т. 2 от Кодекса на труда, тъй като за уволнението на Н. е дадено съгласие, което е относимо към конкретно лице, а не към основанието за прекратяване на трудовото правоотношение; независимо от това процедурата за искане на съгласие е спазена и съгласие е дадено; свободно място за длъжността “учител” не е съществувало. . В изложение по реда на чл. 284 ал. 3 т. 1 от ГПК се сочи, че се иска допускане до касационен контрол по чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК по въпроса следва ли да се вменява във вина на работодателя неизпълнението на задълженията на работника или служителя да уведоми и представи на работодателя доказателства за налични обстоятелства, поставящи го под закрила и с оглед правилното определяне на приложимия ред – този по чл. 333 ал. 3 или по чл. 333 ал. 4 от Кодекса на труда.
Ответникът по тази жалба М. Б. Н. от гр. С., в отговор по реда на чл. 287 ал. 1 от ГПК сочи, че жалбата е неоснователна и не е налице посоченото по чл. 280 ал. 1 от ГПК основание за допускане на решението до касационен контрол.
Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 от ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и са процесуално допустими.
С решението си въззивният съд приел, че работодателят поискал съгласие на синдиката да прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца и такова било дадено на основание чл. 333 ал. 3 от Кодекса на труда за прекратяване по реда на чл. 328 т. 3 от КТ; не е оспорено от работодателя, че ищецът е от ръководството на синдикалната организация; за прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл. 328 т. 2 от КТ съгласие не е давано, поради което не е спазена процедурата по чл. 333 ал. 3 от КТ; едновременно със съкращаването на ищеца в училището е назначен нов служител като възпитател, без длъжността да е предложена на ищеца; искът за заплащане на обезщетение поради оставането на ищеца без работа останал недоказан по основание, защото не са представени доказателства за оставането без работа за претендирания период.
Касационният съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 от ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане.
Произнасянето на касационния съд по което и да е от основанията, посочени в чл. 280 ал. 1 от ГПК, или пък на две или всички от тях, изисква преди всичко касаторът да е посочил онзи въпрос, разрешаването на който е повлияло решително върху крайния извод на съда и чието разрешаване по друг начин от възприетия в атакуваното решение, би довело до друг резултат по спора. Този въпрос следва да е материалноправен или процесуалноправен. Несъгласието на страната с фактическите констатации на съда или с преценката на доказателства, без да се сочи такова нарушение, което да е осъществено в разрез със задължителната за съдилищата практика или да е налице колебание в практиката на съдилищата, или да изисква ново тълкуване за преодоляване на празнина в закона, не представлява по естеството си поставен въпрос в горния смисъл.
Поставеният от касатора Н. въпрос е важен, но разрешаването му по никакъв начин не е сторено в противоречие със задължителната за съдилищата практика. Отхвърлянето на предявения иск е сторено с оглед липсата на доказателства за неговата основателност. Касаторът твърди, че такива са представени, но в кориците на делото съдът не откри подобни, а и липсва отразяване в съдебните протоколи за приемане на доказателства за оставането на ищеца без работа. По този предявен иск тежестта за доказване на изгодните за уволнения работник или служител факти е у ищеца и неговата небрежност да представи на съда необходимите доказателства не може да се компенсира с простото неоспорване на твърденията му от страна на работодателя. При постановяването на решението си съдът не е нарушил нито правилата за оценка на доказателствата и за пълнота на мотивите, нито пък решението е постановено в разрез с категорично установената практика по исковете с правно основание по чл. 225 ал. 1 от КТ.
Поставеният от касатора П. о. у. “М” въпрос би могъл да се приеме за важен по принцип, но не и за конкретния казус. В атакуваното решение съдът не е разрешавал спор дали закрилата на ищеца следва да се преценява като такава по чл. 333 ал. 3 или по чл. 333 ал. 4 от Кодекса на труда. Съдът е обосновал изводите си с обстоятелството, че разрешението, дадено от синдикалната организация, е било сторено за уволнение на друго основание. В този смисъл съществен въпрос, от който действително би зависел изхода на спора, би бил дали даденото разрешение касае всички основания по чл. 328 от КТ по отношение на синдикалния член или само това, за което синдикалната организация е дала изрично съгласие. Такъв въпрос обаче не е задаван от касатора. По изложените съображения не може да се приеме, че решението следва да се допусне до касационен контрол на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 265 от 11 ноември 2008 г., постановено по в.гр.д. № 751 по описа на окръжния съд в гр. С. за 2008 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: