О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 882
С. 12.07.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми юни……………………………
две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: А. С.
Е. Т.
при секретаря………………………………..….…………………………………………………….в присъствието на прокурора ………….……………………………………………..изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА…………………………..
гр.дело N 150/2011 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Апелативна прокуратура-С. е подала касационна жалба срещу решение № 751 от 20.10.2010 година по гр.д. N 434/2010 година на Софийския апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение от 23.03.10 г. по гр.д. № 4216/097 г. на Софийски градски съд и Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на Й. В. Ц. от С. сумата 8000 лева, съставляваща обезщетение за неимуществени вреди, дължима на основание чл.2, т.2 ЗОДОВ.
Ответникът Й. В. Ц. от С. не е заявил становище.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл.283 ГПК. Тя е процесуално допустима тъй като е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с обжалваем интерес над 1000 лева. Изложението за допускане на касационно обжалване на С. апелативна прокуратура може да се квалифицира по чл.280, ал.1, т. 1 и 2 ГПК, тъй като в него се съдържа твърдение за постановяване на решението в противоречие със задължителна практика на Върховния касационен съд, както и поради наличие на противоречива практика на съдилищата по приложението на чл.52 ЗЗД. Касаторът се е позовал на т.2 от П № 4/68 г. на ПлВС и т.3 и 11 от ТР №3/2005 г. по т.д. № 3/2004 г.но ОСГК ВКС. Приложени са и решения на състави на Върховния касационен съд. Касационно обжалване не трябва да се допуска поради следното:
Жалбоподателят Апелативна прокуратура-С. не е формулирал съществените въпроси, които Върховният касационен съд да обсъди в контекста на чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК. В тази насока той не е съобразил изискванията на правната норма и разясненията, дадени в т.1 на ТР №1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК ВКС. В изложението се съдържа общо позоваване на основанието на иска /чл.2, т.2 ЗОДОВ/ и необходимостта да се разгледа въпросът за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане /чл.52 ЗЗД/, към която норма препраща чл.4 ЗОДОВ. Представени са посоченото постановление, тълкувателно решение и решения на състави на ВКС с незадължителен характер, които обаче не подкрепят тезата на касатора. Постановеният съдебен акт от Софийския апелативен съд не противоречи на никое от тях, а тъкмо обратно – той е в съответствие с установената и последователна съдебна практика по въпроса за отговорността на държавата за действия на прокуратурата, с които са причинени имуществени и неимуществени вреди за водени наказателни производства за престъпления от общ характер, които впоследствие са били прекратени или по които обвинените лица са били оправдани. Извън всяко съмнение е основанието за отговорността на държавата за вреди от действията на правозащитни органи, щом ищецът е обвинен в извършване на престъпление, за което след това е оправдан. Тези въпроси са разрешени по задължителен начин и в разясненията, които се съдържат в ТР №3/95г. на ВКС. По съществото на спора се изразява недоволство от размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, което е определено от двете съдебни инстанции на 8 000 лева, а искът е отхвърлен за разликата до предявения размер от 20 000 лева. В тази насока са съобразени търпените мерки на процесуална принуда – „задържане под стража” за времето от 31.10.2002 г. до 21.11.2002 г., „домашен арест” за времето от 22.11.2002 г. до 26.09.2003 г. и след това „подписка”. Наказателното производство също е продължило необосновано дълго време от 2002 г. до 26.06.2008 г. Взети са предвид всички релевантни обстоятелства за търпени болки и страдания, за да се постигне справедливо обезщетяване, както е разпоредено в чл.52 ЗЗД и т.11 от П № 4/68г. ПлВС.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 751 от 20.10.2010 година по гр.д. N 434/2010 година на Софийския апелативен съд в частта, предмет на касационно разглеждане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.