3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 882
С.,08.11.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на осми ноември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ :
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 802/2011година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Р. А. Я. от [населено място] срещу определение № 149 от 17.06.2011 г., постановено по т. д. № 524/2011 г. от тричленен състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение. С посоченото определение е оставена без разглеждане подадената от Р. Я. касационна жалба против въззивно решение № 21 от 06.01.2011 г. по т. д. № 962/2010 г. на Варненски окръжен съд.
В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на определението и се прави искане за неговата отмяна. Частната жалбоподателка поддържа, че след като производството по делото е започнало пред първоинстанционния съд преди влизане в сила на изменението на чл.280, ал.2 ГПК, въведено със ЗИДГПК, обн. в ДВ бр.100/21.12.2010 г., и е било висящо към датата на влизане на този закон в сила, не съществува основание касационната й жалба да се счете за процесуално недопустима с оглед цената на предявения по делото иск. Твърди, че неправилно по частната жалба се е произнесъл тричленен състав на Търговска колегия на ВКС, а не състав на Гражданска колегия, тъй като страните по спора са физически лица.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК не е постъпил отговор от ответника по частната жалба П. И. Д. от [населено място].
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и релевираните в жалбата доводи, приема следното :
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, но по същество е неоснователна.
За да остави без разглеждане касационната жалба на Р. Я. против постановеното от Варненски окръжен съд въззивно решение по т. д. № 962/2010 г., тричленният състав на Първо отделение при Търговска колегия на ВКС е приел, че същата е процесуално недопустима поради необжалваемост на атакуваното с нея решение. Недопустимостта на подадената след 21.12.2010 г. касационна жалба е мотивирана с разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК в редакцията от ДВ бр.100/21.12.2010 г., с която са изключени от касационен контрол въззивните решения по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв., както и с обстоятелството, че с въззивното решение е разрешен правен спор с цена на иска под 5 000 лв.
Определението е правилно.
Изводът на първия тричленен състав на ВКС, Търговска колегия, за недопустимост на сезиращата касационна жалба е законосъобразен и кореспондира с разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК в редакцията, въведена със ЗИДГПК, обн. в ДВ бр.100/21.12.2010 г., с която са изключени от касационен контрол решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, и до 10 000 лв. – за търговски дела. Предвид изричната норма на § 25 ПЗР на ЗИДГПК, предвиждаща само висящите към датата на влизане на закона в сила – 21.12.2010 г. /§ 26 ПЗР на ЗИДГПК/, производства да се разглеждат по действащия до изменението съдопроизводствен ред, новата редакция на чл.280, ал.2 ГПК е приложима за всички касационни жалби, подадени след 21.12.2010 г., независимо от момента на подаване на исковата молба, с която първоначално е инициирано производството по делото. Правилото на § 25 ПЗР на ЗИДГП не намира приложение в конкретния случай, тъй като касационната жалба е депозирана на 06.04.2011 г., т. е. след влизане в сила на ЗИДГПК, обн. в ДВ бр.100/21.12.2010 г. С решението, предмет на касационно обжалване, въззивният съд се е произнесъл по предявен при условията на чл.422 във вр. с чл.415, ал.1 ГПК установителен иск за съществуване на вземане по запис на заповед с размер 2 000 лв., за което е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК. Следователно, с оглед цената на иска въззивното решение не подлежи на касационен контрол по силата на чл.280, ал.2 ГПК в приложимата редакция от ДВ бр.100/21.12.2010 г. и подадената при действието на цитираната разпоредба касационна жалба законосъобразно е оставена без разглеждане от състава на Първо отделение при Търговска колегия на ВКС.
Релевираният в частната жалба довод за неправилно произнасяне по допустимостта на касационната жалба от тричленен състав на Търговска колегия на ВКС, вместо от състав на Гражданска колегия на ВКС, е неоснователен и не обосновава извод за порочност на обжалваното определение. Преценката дали конкретно дело е гражданско или търговско не е обусловена единствено от качеството на страните по него – дали те са физически или юридически лица, а е свързана и с предмета на делото. В случая разрешеният с въззивното решение правен спор произтича от търговска сделка – запис на заповед, и именно поради това производството по касационната жалба е образувано пред Търговска колегия на ВКС.
Предвид изложените съображения, определението по т. д. № 524/2011 г. на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното и на основание чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 149 от 17.07.2011 г., постановено по т. д. № 524/2011 г. от тричленен състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :