О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 883
гр. София, 16.07.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на тридесети май двехиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 2886/2013 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма], [населено място] чрез адвокат Ц. Г. срещу решение № 398 от 24.10.2012 г. по гр. дело № 557/2012 г. на Окръжен съд, [населено място].
Ответниците М. С. К. и Р. Д. К. не са подали отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд /ВКС/, гражданска колегия /ГК/, състав на трето отделение /ІІІ о./ намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускането на касационното обжалване ВКС, ГК, състав на ІІІ отделение, взе предвид следното:
Окръжен съд, [населено място] е потвърдил решение № 162 от 17.02.2012 г. по гр. дело № 1932/2011 г. на Великотърновски районен съд, първи състав, с което е уважен иск по чл. 49 във вр. чл. 45 ЗЗД, предявен от М. С. К. и Р. Д. К. против [фирма], [населено място] в размер на сумата 6964.07 лв., присъдени са разноски в размер на 1279 лв. и е осъдил ответника по претенцията да заплати на ищцата М. С. К. разноски 1000 лв. За да постанови този резултат въззивният съд е приел за доказани твърденията в исковата молба за причинени вреди на автомобил „Мерцедес”, вследствие зареждането му на бензиностанция на дружеството от негов служител вместо с указаното от ищцата дизелово гориво с бензин. Съдът е констатирал, че след приспадане на застрахователното обезщетение – 4214 лв. остава дължимата сума в размер на 6964.07 лв.
Твърдението на касатора за недопустимост на иска не релевира основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като се основава на обстоятелство /твърдението е, че искът е недопустим, тъй като не са представени доказателства, легитимиращи М. К., като собственик на процесния автомобил/, което няма отношение към процесуалните предпоставки за допустимост на претенцията, а има отношение към основателността й, която се разглежда по същество.
По чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не са поставени правни въпроси. В приложението касаторът поддържа, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС, като излага общи оплаквания за неправилност на съдебния акт по чл. 281, т. 3 ГПК. Тези оплаквания се основават на твърдения за процесуални нарушения и по – конкретно нарушение на чл. 183 ГПК – непредставяне на оригинал на фактура № [ЕГН]/24.09.2010 г., издадена от [фирма], нарушение на чл. 235, ал. 2 ГПК – необсъждане на възражение на ответника по иска за недопустимост и неоснователност на иска, необсъждане на възражение на ответника по иска за недоказване от въззиваемата М. К. на заплащането на сумата 11178.07 лв., нарушение на чл. 236, ал. 2 ГПК – необсъждане на доказателствата относно действителния размер на вредите. Касаторът е длъжен да постави правни въпроси /общи основания за допускане на касационен контрол/, чиято характеристика е разяснена в т. 1 на ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ОСГКТК, но в случая те не са поставени и формулирани в приложението, а касационният съд не е задължен и не може да ги извежда от твърденията на страната. Липсата на правни въпроси обуславя липса на допълнителни основания, тъй като всеки въпрос се релевира в определена хипотеза на чл. 280, ал. 1, т. 1- 3 ГПК. Посочването на съдебна практика / като такава следва да се третира само решение по гр. дело № 1359/2009 г. на І г.о. и решение по гр. дело № 4744/2008 г. на І г.о., останалите са отменителни решения по ГПК – 1952 г., отм., с които делата се връщат за ново разглеждане и не се ползват със сила на пресъдено нещо/ с доводи за нарушения на въззивния съд по чл. 281, т. 3 ГПК не формира основания за допускане на касационно обжалване, тъй като основанията по чл. 281, т. 3 ГПК не се разглеждат в производството по чл. 288 ГПК и не могат да бъдат установени, за да се констатира отклонение от конкретна практика на ВКС или другите съдебни инстанции. Нарушенията по чл. 281, т. 3 ГПК са друг вид касационни основания, предмет на друго касационно производство – чл. 290 ГПК. В случая касаторът не е направил точно и мотивирано изложение на касационните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – общи и допълнителни, защото не е поставил правни въпроси, както и не е посочил отклоненията между правните разрешения, които поддържа, че въззивния съд е приел и разрешенията по всяко едно от цитираните касационни решения. Твърдението за произнасяне на въззивния съд „по значими въпроси” не е обосновано с поставянето им от касатора и развиването им в хипотезите на чл. 280, ал.1, т. 1 – 3 ГПК. С оглед на тези съображения следва да се приеме, че касаторът не е обосновал приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, което има за последица недопускането на касационно обжалване на въззивното решение. За това ВКС в настоящия си състав намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 398 от 24.10.2012 г. по гр. дело № 557/2012 г. на Окръжен съд, [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: