О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 883
С. 10.12.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. ч.гр.д.№ 6140 по описа за 2014 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.274 ал.3 т.1 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена частна жалба от К. Р. Н. и И. Н. Н. – двамата от [населено място], чрез процесуалния им представител адвокат Д. против въззивно определение № 674 от 8.08.2014г. по в.гр.д. № 636 по описа за 2014г. на Окръжен съд Перник, с което е потвърдено определение от 14.05.2014г. за спиране на производството по делото на основание чл.229 ал.1 т.4 от ГПК до приключване на производството, образувано въз основа на искова молба с № 13095 от 13.05.2014г. Счита същото за неправилно, постановено в нарушение на закона, поради което искат да бъде отменено, а делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.
Като основание за допустимост се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по въпроса: дали основанието за спиране по чл.229 ал.1 т.4 от ГПК предполага връзка на обусловеност между делата само относно предмета им или и по отношение на страните. Позовава се на постановени по чл.274 ал.3 от ГПК определения на ВКС с № 428 от 25.06.2013г.по ч.т.д. № 2559/13г.на І т.о. и № 376 от 15.05.2012г.по ч.гр.д.№ 320/2012г.на ІV г.о., съгласно които „за да бъде едно дело обуславящо е необходимо да има не само връзка между предмета на делата, но и между страните по тях, така че страните по обусловеното дело да могат да се позоват на правоустановя-ащото действие на силата на присъдено нещо по обуславящото дело”.
Срещу така подадената частна касационна жалба не е постъпил отговор от противната страна.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи по допускането и данните по делото, намира следното :
Настоящите жалбоподатели К. Р. Н. и И. Н. Н. са предявили срещу Я. Т. З. и М. Я. Т. иск с правно основание чл.108 от ЗС за апартамент № 12, находящ се в [населено място] [улица]бл.10 вх.А ет.5. Твърдението си, че са собственица установяват с н.а. № 11 т.ІV рег.№ 14788 д.№ 588/30.12.10г.,с която сделка са закупили имота от С. Б. Т..
В отговора на исковата молба ответниците Я. Т. З. и М. Я. Т. /баща и син/ са посочили, че симулативно са прехвърлили процесния апартамент /с н.а. № 151 т.І рег.№ 700 д.№ 132/2007г./ на праводателя на ищците С. Б. Т. за да оправдае парични средства от значение по водени срещу него наказателни дела/, като уговорката им е била той да им върне апартамента.Вместо това го е продал на ищците.
В първото по делото заседание – ответникът Я. Т. З. е представил копие от подадена от него искова молба /с № 13095 от 13.05.2014г./, от което се установява, че е предявил срещу праводателя на ищците С. Б. Т. иск с правно основание чл.26 ал.2 изр.2 от ЗЗД за прогласяване на нищожност на сделката, извършена с н.а. № 151 т.І рег.№ 700 д.№ 132/2007г.поради симулативност на извършената продажба на процесния имот.
При тези данни, районният съд е спрял производството по делото, на основание чл.229 ал.1 т.4 от ГПК, като е счел, че образуваното делото по подадената искова молба /с № 13095 от 13.05.2014г./ е обуславящо настоящото. Това определение е потвърдено от въззивния съд, според който въпросът за действителността на договора, с който праводателят на настоящите ищци С. Б. Т. е придобил собствеността върху имота е от значение за преценката на правата на ищците и за основателността на иска по чл.108 от ЗС.
При тези мотиви, поставеният от жалбоподателите въпрос, касаещ наличието на връзка на обусловеност между делата, доколкото е свързан с решаващите мотиви на съда и е от значение за изхода на спора, съставлява годно общо основание за допустимост, съгласно дадените разяснения в т.1 от ТР №1 от 19.02.2010г.на ОСГТК на ВКС. По него не следва да се допуска касационно обжалване, защото е разрешен в съответствие с практиката на ВКС /включително и посочената от касатора/. Съгласно постановено по чл.290 от ГПК решение № 66 от 16.06.2014г. по гр.д.№ 5605/13г.на І г.о. единственото условие, което нормата на чл.229 ал.1 т.4 от ГПК поставя за спиране на производството е наличието на връзка на преюдициалност между две висящи дела. Преценката за наличие на такава връзка се прави както въз основа на предмета на делата, така и на страните по тях, но за страните не е необходимо пълно тъждество, а да се установи дали страните по обусловеното дело да могат да се позоват на действието на силата на присъдено нещо по обуславящото дело. В този смисъл са и постановените от определения на ВКС, които касатора цитира. Доколкото съдът е преценил, че силата на присъдено нещо по обуславящото дело е от значение за установяване на правата на страните по настоящето дело, настоящият съдебен състав намира, че горепосочените предпоставки са съобразени от въззивния съд, неговия акт е в съответствие с установената практика и не може на това основание да се допуска касационно обжалване
Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до разглеждане по същество на частната жалба, подадена от К. Р. Н. и И. Н. Н. – двамата със съдебен адрес: [населено място] [улица]/15 адвокат Д. против въззивно определение № 674 от 8.08.2014г. по в.гр.д. № 636 по описа за 2014г. на Окръжен съд Перник.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.