О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 883
София, 23.07.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи юли през две хиляди и деветата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 399 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Н. М. Д. от гр. С., чрез процесуалния му представител адв. П, против въззивното решение № 329 от 10 декември 2008 г., постановено по гр.д. № 2* по описа на Софийския градски съд за 2007 г., с което е оставено в сила решение без номер и дата, постановено по гр.д. № 3* по описа на районния съд в гр. С. за 2004 г.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводството и необоснованост, защото за периода 11 април 2001 г. до предявяването на иска на 9 април 2004 г. детето е живяло при баща си и майката не е полагала каквито и да е грижи за него, включително не е поемала разходите по отглеждането му, а всички разходи са били поемани от бащата; неправилно съдът е приел, че поемането на грижите от касатора не е довело до намаляване на имуществото на майката; погрешно съдът възприема, че само родителят, при когото детето живее, следва да поема грижите по отглеждането му; съдът не е взел предвид, че се претендира не издръжка по смисъла на Семейния кодекс, а разноските, които са направени по отглеждането на детето и предвид екзистенц-минимума; за процесния период за касатора не е съществувала възможността за иск по чл. 82 от СК, а началният момент на задължението на ответницата е от влизането на решението за промяна в родителските права в сила. В изложение по реда на чл. 284 ал. 3 т. 1 от ГПК се сочи, че се иска допускане до касационен контрол по чл. 280 ал. 1 т. 1 от ГПК – съдът е постановил решението си в противоречие с трайно установената практика на ВКС по случаите, в които незадължено по закон да дава издръжка лице издържа нуждаещ се вместо законно задължения. Изрично се поставят въпросите – съществува ли задължение за майката да заплаща суми за детето извън хипотезите, обхващащи неговата издръжка, уредени в СК, обогатила ли се е майката в резултат на обедняването на касатора и съществува ли причинно-следствена връзка между обедняването и обогатяването, увеличило ли се е имуществото на несъгласния с разходите родител за сметка на родителя, който ги е направил. Сочат се две постановления на пленума на ВС, тълкувателно решение на ОСГК и решение на ВС.
Ответницата Г. М. С., чрез процесуалния си представител адв. Р, в отговор по реда на чл. 287 ал. 1 от ГПК изтъква, че предявеният иск е недопустим на няколко основания и е неоснователен. При допускане на решението до касационен контрол се поддържа възражение за прихващане.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С решението си въззивният съд приел, че исковете са допустими, тъй като се претендират суми извън тези, които могат да се претендират от името на детето по реда на СК; неоснователно е възражението на ответницата по чл. 55 ал. 2 от ЗЗД, защото сумите се претендират не от изпълнилия нравствения си дълг баща срещу детето, а срещу майката; за майката не съществува задължение да заплаща суми за детето извън хипотезите, обхващащи неговата издръжка, защото в противен случай всеки един от родителите може да задължава другия; макар имуществото на извършилия разхода да се е намалило, имуществото на другия не се е увеличило, защото няма задължение за подобен разход, а обогатяване би имало само в случаите, че и другия родител се е задължил за част от разходите, но не е изпълнил задължението си.
Касационният съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 от ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане.
Поставеният от касатора проблем за разрешаване на случаите, при които незадължено по закон да дава издръжка лице издържа нуждаещ се вместо законно задължения, е важен по принцип, но по този въпрос не е сторено разрешаване от въззивния съд, тъй като претенцията не касае давана издръжка, а “разходи извън нормалната издръжка на детето, която всеки родител дължи”, както е уточнена претенцията от касатора и е приета от съда с протоколно определение от 19 октомври 2004 г. по гр.д. № 3* по описа на районния съд в гр. С. за 2004 г. Следователно, по поставения въпрос атакуваното решение не е постановено в нарушение на приетото в ППВС № 1 от 1979 г., ТР № 12 от 1970 г. на ОСГК и решение № 1* по гр.д. № 632 по описа на ІV ГО за 1962 г., в които се разрешава въпроса именно с плащане на издръжка от друго лице, а не от задълженото такова. Последното посочено ППВС № 5 от 1970 г. в цитираната от касатора част само определя как се определят нуждите на децата, но не третира поставения въпрос. По изрично поставените по-нататък в изложението въпроси също не е налице противоречие със задължителната за съдилищата практика. По естеството си всъщност тези въпроси представляват несъгласие на касатора с изводите на съда, но несъгласието не е основание за допускане до касационен контрол.
Ответницата претендира сторените по делото разноски, които са в размер на 470 лева за правната помощ за изготвения отговор на касационната жалба. На основание чл. 78 ал. 3 от ГПК тези разноски се дължат на ответницата.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 329 от 10 декември 2008 г., постановено по гр.д. № 2* по описа на Софийския градски съд за 2007 г.
ОСЪЖДА Н. М. Д., ЕГН **********, с адрес в гр. С., ж.к. “Б”, бл. 17, вх. Б, ап. 87, да заплати на Г. М. С. от гр. С., ж.к. “М”, бл. 52, вх. В, ет. 6, сумата от 470,00 (четиристотин и седемдесет) лева сторени от нея разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: