О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№884
С., 12.10.2011 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти октомври през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 407 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Й. С. Г., чрез пълномощника й адвокат Н. Т., против решение № 1613 от 21.12.2010 г., постановено по гр.д. № 1897 по описа за 2010 г. на Окръжен съд-Варна, с което е потвърдено решение № 2837 от 21.07.2010 г. по гр.д. № 5149/2009 г. на Районен съд-Варна за отхвърляне на предявения от Й. С. Г. против Б. Г. Б. иск по чл.30 ЗН за намаляване публично нотариално завещание по нотариално дело № * от 18.04.1991 г. на Г. Б. Г., поч.20.04.1991 г. до размера от 1/3 част от стойността на цялото имущество на наследодателя, необходимо за допълване на запазената част на ищцата от завещания имот.
Ответникът по касационната жалба Б. Г. Б. е заявил становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Съдът е приел, че Г. Г., починал на 20.04.1991 г. е общ на страните наследодател, като с процесното завещание от 18.04.1991 г. е завещал на съпругата си Й. Г. правото на ползване върху целия свой недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], а правото на собственост – на сина си Б. Б.. Във връзка с възражението на ответника, че искът е погасен по давност, са изложени съображения, че съгласно ППВС № 7 от 1973 г., т.3, б.”г” правото на възстановяване на запазена част може да бъде упражнено в срока на общата петгодишна погасителна давност, която тече от откриване на наследството, а не от узнаване на завещанието и в конкретния случай искът е предявен след погасяване на правото по давност.
К. Й. С. Г. се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като са изложени доводи, че следва да се даде тълкуване, че срокът за погасяване на правото на иск по чл.30 ЗН тече след като заветникът се е ползвал от завещанието /приел е наследството/ и наследникът по закон е узнал не само за съществуването на завещанието, а и за това, че заветникът се е ползвал от него. По поставения въпрос от кой момент започва да тече погасителната давност за упражняване правото по чл.30 ЗН е дадено тълкуване в т.3, б.”г” на ППВС № 7/1973 г., съгласно което петгодишния давностен срок започва да тече от момента, в който заветникът упражни своето право по завещанието. Изводът на въззивният съд, че давностния срок тече от откриване на наследството противоречи на практиката на ВКС, поради което е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1613 от 21.12.2010 г., постановено по гр.д. № 1897 по описа за 2010 г. на Окръжен съд-Варна.
В едноседмичен срок от съобщението касаторът да представи доказателства за внесена по сметка на Върховния касационен съд на Република България държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 48.49 лв.
При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва при изпълнение на указанията или при изтичане на срока.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: