4
4
Определение по т. д. № 596/14 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. № 596/14 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 884
София, 20.11.2014 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на трети ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 596 по описа за 2014 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от [фирма], [населено място] срещу въззивно решение № 1938/24.10.2013 г. по в. т. д. № 545 /2013 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 19.11.2012 г. по т. д. № 2269/2010 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу [фирма] иск с правно основание чл. 422 ГПК за установяване на вземане в размер на 92321,38 лв., ведно със законната лихва от 19.11.2009 г., за сумата 6320,09 лв., договорна лихва за период от 31.03.2009 г. до 19.11.2009 г., както и разноски по делото.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е порочно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон.
Касаторът е обосновал допустимостта на касационното обжалване по приложно поле с твърдението, че въззивната инстанция се е произнесла по съществени материалноправни въпроси, формулирани по следния начин: 1/Приложението на чл.107 от ЗЗД – новиране на задължения и 2/ Приложението на чл. 87 от ЗЗД – режим на изявлението за разваляне на двустранен договор. Счита се, че е налице противоречие с Определение № 1106/16.05.2012 г. по ч.гр.д. № 1030/2012 г. на САС; с определение № 1174/12.09.2011 г. по гр. д. № 215/2011 г. на ІV г. о. и с Решение по арбитражно дело № 23/1979 г. на Арбитражния съд при Б..
Ответникът по касационната жалба [фирма] не взема становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Съгласно действащата процесуална уредба на касационното производство като факултативно, достъпът до касационен контрол задължително предпоставя наличие на дадено от въззивния съд с обжалвания съдебен акт разрешение на специфичен и значим за изхода на конкретния правен спор материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от лимитативно посочените в чл.280, ал. 1 ГПК основания. Следователно, касае се до такъв материалноправен или процесуалноправен въпрос, който следва не само да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд, но и именно като такъв да попада в някоя от изчерпателно изброените хипотези на чл. 280 ГПК.
Въпросът за приложимостта на чл. 107 ЗЗД, така общо зададен и при отсъствие на подобни правни изводи в обжалваното въззивно решение, в което се съдържа позоваване на спогодба от 28.01.2009 г. с нотариална заверка на подписите, въз основа на която е било образувано и заповедното производство, не е от значение за изхода на делото. Същото се отнася и до другия „въпрос” – приложимостта на чл. 87 ЗЗД – режим на изявлението за разваляне, предвид изявлението на процесуалния представител на жалбоподателя по повод множеството уточнявания на обстоятелствата по исковата молба /л. 40/ за основанието, на което се претендира вземането – договор за наем, спогодба или договор за заем. Самият жалбоподател е въвел неизгоден за него факт и по отношение на този факт не е имало оспорвания, нито във въззивното решение се съдържа отговор, базиран въз основа на различни от въведените от страните факти и обстоятелства.
След като заповедта за изпълнение е основана на документ – спогодба, с нотариална заверка на подписите по чл. 417, т. 3 ГПК и е установено, че договорът е развален, т. е. към момента на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение същата не е пораждала правни последици.
С оглед на изложеното и предвид изричната норма на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в тежест на касатора е вменено формулирането на конкретния специфичен за всяко дело правен въпрос – т. е. водещата предпоставка за допускане на касационно обжалване. Не би могло по съображения, изведени от основните принципи на гражданския процес – диспозитивното начало и принципа на равенство на страните в процеса, касационният съд сам да формулира правния въпрос, предвид и бланкетното посочване от жалбоподателя на отделни законови текстове и общо позоваване за тяхното приложение.
Но дори и да би могло да се приеме, че е налице главната предпоставка за допускане на касационно обжалване по всеки един от въпросите , то неаргументиран е останал селективният критерий на т. 1 и 2 на чл. 280 ГПК, предвид обстоятелството, че определение № 1106/16.05.2012 г. е част от производството по настоящото дело, представеното решение на Арбитражния съд при Б. не формира съдебна практика по смисъла на чл. 280 ГПК, а определение № 1174/12.09.2012 г. на ВКС е постановено в производство по чл. 288 ГПК.
Поради това и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 1938/24.10.2013 г. по в. т. д. № 545 /2013 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: