О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 884
гр. София 08.07.2015 г..
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шести юли две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 1603/2015 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. П. Ц., подадена чрез процесуалния му предтсавител адв. Й. Б., против решение № 388/02.10.2014г., постановено по в.гр. д. № 561/2014 г. на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 53/24.03.2014г., постановено по гр.д. № 960/2013 г. на Ихтимански районен съд, с което е дадено разрешение заместващо съгласието на бащата С. П. Ц. детето В. С. Ц., [дата на раждане] , да напуска пределите на Република България, като пътува неограничен брой пъти до Р. Г. за периоди, които да не съвпадат с времето, предвидено за осъществяване на режима на лични отношения на детето с бащата, определен с Решение № ІІІ-84-120 от 30.05.2012 г., постановено по гр.д. № 16650/2011г. на Софийски районен съд, ІІІ г.о., 84 с-в, а при промяна на режима – съгласно новия режим, с краен срок на неограничените пътувания – докато майката М. В. В. трайно пребивава на територията на Р. Г.; дадено е разрешение, заместващо съгласието на бащата за издаване на необходимите документи, съгласно Закона за българските лични документи за пътуванията на детето.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Изложени са оплаквания, че с въззивното решение на практика е променено местоживеенето на детето и съдът се е произнесъл по иск с правно основание чл. 59, ал. 9 СК.
Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следния материалноправен въпрос: Допустимо ли е чрез уважаване на иск с правно основание чл. 127а СК по реда на спорната съдебна администрация да се постига на практика промяна в местоживеенето на дете – резултат, за който законодателят е предвидил провеждане на общ исков процес с други правни основания /чл. 59, ал. 2, чл. 59, ал. 9 и чл. 127, ал. 1 СК в зависимост от семейното положение на родителите/. Жалбоподателят твърди, че формулираният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, като излага съображения, че произнасянето на касационната инстанция би обогатило и развило както правото, така и създаващата се съдебна практика, а решаването му е от значение за правилното прилагане на националното право като част от общностното и се явява стратегическо за бъдещи подобни случаи.
Ответникът по касация М. В. В. не е подала писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, констатира, че касационната жалба е редовна и допустима съгласно чл. 280, ал. 2 във вр. §14 ГПК, ПЗР /ДВ, бр. 50 от 2015/ и взе предвид следното:
Пред първоинстанционния съд е подадена искова молба от М. В. В., в качеството й на майка на малолетното дете В. С. Ц., предявена срещу бащата С. П. Ц., с която се иска от съда да даде заместващо съгласието на бащата разрешение за издаване на задграничен паспорт и за пътуване на детето в Р. Г. без ограничение в броя на пътуванията, на тяхната продължителност и времето, през което ще се провеждат, за срок докато майката трайно пребивава на територията на Р. Г., като пътуванията не следва да се осъществяват през времето, определено от съда за осъществяване на личните контакти с бащата,които искания са уважени .
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е извършил преценка на събраните доказателства и доводите на страните и е направил собствени фактически и правни изводи. Приел е, че по искането на заместващото съгласие на бащата следва да се преценят преди всичко интересите на детето, а след това тези на родителите. Посочил е, че пътуванията на детето в Г. са наложителни, тъй като там се е установила да живее неговата майка,а възможността детето да пътува извън България е изцяло в негов интерес, тъй като през последните години В. също живее преимуществено в Г., където е последвала майка си след развода между страните. Детето е започнало предучилищното си обучение в Г. и е силно привързано към новото си семейство, включително по-малката си сестричка. Съдът е посочил, че откъсването от това семейство, в случай на недаване на разрешение детето да пътува в Г., ще доведе до стрес и психически проблеми за детето, тъй като ще се изолира от семейната си среда и ще преустанови контактите си с по-малката си сестра. С оглед обстоятелството, че упражняването на родителските права е предоставено на майката, домът на детето следва да бъде там, където е новото й семейство. Положението на детето, включително неговото местоживеене, може да се промени само в случай на постановяване на ново съдебно решение по въпроса за упражняването на родителските права, личните отношения с бащата и др. По възраженията на жалбоподателя,сега касатор, въззивният съд е посочил, че пребиваването на детето в Г. не би се отразило на определения режим на лични отношения с бащата, ако същият бъде спазван от майката съгласно постановеното съдебно решение по гр.д. №16650/2011 г. на СРС. В случай на продължаващо неспазване на този режим от страна на молителката, положението на детето, включително неговото местоживеене, може да се промени с постановяване на ново съдебно решение по въпроса за упражняването на родителските права и личните отношения с родителите. При тези съображения въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение.
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материално-правен или процесуално-правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. В подадената касационна жалба са изложени оплаквания, че с произнасянето по реда на чл. 127а СК съдът на практика е променил местоживеенето на детето, а формулираният в изложението въпрос е проекция на това становище на жалбоподателя. Предметът на спора е постановяване на заместващо съгласие на бащата детето да пътува в чужбина, както и да му бъдат издадени необходимите документи. Поставеният въпрос не е обусловил решаващата воля на съда и правните му изводи, тъй като при постановяване на обжалваното решение въззивната инстанция се е ръководила от интересите на детето, с оглед на обстоятелството, че родителските права са предоставени на майката, а тя преимуществено живее в Р. Г.. Съдът изрично е посочил, че бащата може да брани правата си за осъществяване на лични отношения с детето в друго производство, в което може да иска промяна на местоживеенето, като бъде пререшен въпроса относно упражняването на родителските права и личните отношения с детето. Доколкото въззивният съд не е разглеждал въпросите относно местоживеенето на детето, а само предпоставките, осигуряващи му възможността да пътува в чужбина и да следва майка си, формулираният въпрос не е бил включен в предмета на спора. Следователно не е налице общото основание за допускане до касационно обжалване. С оглед диспозитивното начало, регламентирано в чл. 6 ГПК, непосочването на правния въпрос за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане до касационно обжалване, без да се разглеждат допълнителните основания за това.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 388/02.10.2014г., постановено по в.гр. д. № 561/2014г. на Софийски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: