О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 884
София, 23.07.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори юли през две хиляди и деветата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 481 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Е. Л. Г. и Я. В. Г. – двамата от гр. С., приподписана от адв. Р, против въззивното решение № 271 от 11 декември 2008 г., постановено по в.гр.д. № 728 по описа на окръжния съд в гр. С. за 2008 г., с което е отменено решение № 28 от 10 април 2008 г., постановено по гр.д. № 1* по описа на районния съд в гр. С. за 2007 г.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводството и необоснованост, защото съдът не е обсъждал направеното възражение за нищожност на сключения договор за спогодба на основание чл. 26 ал. 2 пр. 4 от ЗЗД – не са изложени съображения за характера на договора в контекста на чл. 365 от ЗЗД; изводите на съда биха имали смисъл само в случай, че в предварителен договор или в окончателния договор цената на продажбата включва и придобиването на собствеността върху земята; договорът, сключен към договора за продажба, трябва да е каузален, но основание за сключването му липсва – не са налице взаимни престации; решението противоречи на формалната логика. В изложение по реда на чл. 284 ал. 3 т. 1 от ГПК се сочи, че се иска допускане до касационен контрол по чл. 280 ал. 1 т. 1 от ГПК по въпроса следва ли съдът да изложи мотиви защо приема сключения договор за спогодба за валиден и следва ли да обсъди възраженията на страните в тази връзка, по въпроса договорът за спогодба по чл. 365 от ЗЗД абстрактен или каузален е и по чл. 280 ал. 1 т. 3 от ЗЗД по въпроса може ли договорът за спогодба по чл. 365 от ЗЗД да бъде както каузална, така и абстрактна сделка. Представят се по първия въпрос две решения на ВС и по втория въпрос едно решение на ВС, две на ВКС и едно на петчленен състав на Гражданската колегия на ВКС.
Ответникът С. П. С., чрез процесуалния си представител адв. К, в отговор по реда на чл. 287 ал. 1 от ГПК изтъква, че липсват формулирани въпроси, а е недопустимо съдът да извлича такива; представената практика не се отнася до договора за спогодба, а до договори за издръжка и гледане; по първия въпрос представената практика не е задължителна, а и в атакуваното решение са изложени достатъчно мотиви. Касационната жалба е и неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С решението си въззивният съд приел, че сключеният между страните договор е валиден и е във връзка със сключения в същия ден договор за покупко-продажба на вила, без земята, като допълнителния договор уреждал въпроса с придобиване на правото на собственост и върху процесното дворно място; ищецът изпълнил всички свои задължения по договора и претенцията му е основателна; неоснователно е възражението, че в договора не са отразени конкретни суми, поради което той бил недействителен, тъй като към момента на сключването му не е имало как те да бъдат определени от страните.
Касационният съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 от ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане.
Поставеният от касаторите проблем за необходимостта от излагане на мотиви от страна на съда, е изключително важен и по него съществува изобилна практика, освен тази, представена от касаторите. Според мотивите на атакуваното решение, въззивният съд е посочил кои факти приема за осъществени и кои не, както и на кои доказателства основава изводите си. Невярно е твърдението на касатора, че възраженията им по валидността на договора не са обсъдени. Макар дословно да не е посочено, че в конкретна част се обсъжда именно това възражение, съдът ясно е изложил становището си във връзка с валидността на споразумението между страните. Липсва обаче каквото и да е квалифициране на процесния договор като такъв по смисъла на чл. 365 от ЗЗД, а съдът в решаващите си мотиви е посочил, че той представлява допълнителен договор, който урежда въпроса с придобиването на правото на собственост върху процесното дворно място, поради което въпросът в частта му дали договорът за спогодба е валиден, е неотносим към атакуваното решение. Затова по първия поставен въпрос не е налице основание за допускането на касационен контрол.
Същият извод следва да се направи и по отношение на втория поставен въпрос. Проблемът дали договорът за спогодба по чл. 365 от ЗЗД е абстрактен или каузален, е важен, но не е разрешен в противоречие с трайно установената практика, както тя е посочена от касатора. Всички представени решения обсъждат порок на алеаторен договор в случаите, когато за приобретателя не е възникнала на практика необходимостта да поеме насрещно задължение, тъй като той е знаел за неизбежната скорошна смърт на прехвърлителя. Посочените разрешения по никакъв начин не могат да се съизмерят с проблемите, предмет на атакуваното решение, поради което искането за допускане до касационен контрол на това основание, не следва да се приеме.
Последният поставен въпрос, чието разрешаване се иска във връзка с твърдението на касаторите, че то ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, има принципно значение за правото, но разрешаването му от съда няма да е от значение за изхода на делото предвид приетото от съда, че процесният договор има своето основание. По естеството си поставеният въпрос изразява недоволството на касатора от фактическите изводи на съда. Съгласието или несъгласието на страните с изводите на съда обаче не е основание за допускане до касационен контрол при условията на чл. 280 ал. 1 от ГПК. Ето защо и по този въпрос атакуваното решение не следва да се допусне до касационен контрол.
Ответникът претендира сторените по делото разноски на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, като сочи в отговора по касационната жалба, че се прилага адвокатско пълномощно. Такова обаче липсва в кориците на делото, поради което съдът не присъжда разноски.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 271 от 11 декември 2008 г., постановено по в.гр.д. № 728 по описа на окръжния съд в гр. С. за 2008 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: