3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 885
С.,08.11.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на трети ноември през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 783/2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК във вр. с чл.396, ал.2, изр.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Билфингер Б.” ЕД /Bilfinger B. SE/ – търговско дружество със седалище в Германия, чрез процесуалния му представител в Република България, срещу определение № 1418 от 02.08.2011 г. по ч. гр. д. № 2519/2011 г. на Софийски апелативен съд, 8 състав. Определението е обжалвано в частта, с която след частична отмяна на определение от 27.06.2011 г. по гр. д. № 8413/2011 г. на Софийски градски съд, ІV бр. състав, въззивният съд е допуснал обезпечение на бъдещ иск по чл.266, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 684 500.61 лв., който ще бъде предявен от [фирма] против „Билфингер Б.” – Германия, Клон България, чрез налагане на запор върху банкови сметки на ответника по бъдещия при условията на парична гаранция в размер на 20 000 лв.
В частната касационна жалба се поддържат оплаквания за недопустимост и неправилност на въззивното определение като се прави искане за неговото обезсилване, евентуално – за отмяната му като неправилно, и за отхвърляне на молбата за допускане на обезпечение. Недопустимостта на съдебния акт е аргументирана с твърдение, че въззивният съд се е произнесъл по недопустима молба за обезпечение на бъдещ иск срещу ненадлежна страна, която не притежава процесуална правосубектност – „Билфингер Б.” ЕД – Германия, Клон България. Неправилността на определението е обоснована с доводи за отсъствие на предвидените в чл.391 ГПК процесуални предпоставки за допускане на обезпечение.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че обжалваното определение съдържа произнасяне по значими за изхода на делото материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са решени противоречиво в приложени към жалбата съдебни актове, а именно : Допустим ли е иск срещу клон на търговско дружество, включително и чуждестранно; Може ли съдът да допусне обезпечение срещу несъществуващ ответник, доколкото „Билфингер Б.” ЕД – Германия няма валидно регистриран клон в Република България.
Ответникът [фирма] – [населено място], не е изразил становище по жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, констатира, че в обжалваното определение е допусната очевидна фактическа грешка, чието отстраняване по реда на чл.247 ГПК е предпоставка за разглеждане и произнасяне по частната касационна жалба, а именно :
Обезпечителното производство е инициирано с молба вх. № 58671/24.06.2011 г., подадена от [фирма] до Софийски градски съд, с която дружеството – молител е поискало да се допусне обезпечение на бъдещ иск за парично вземане срещу „Билфингер Б.” ЕД – Германия – чрез Клон България с адрес за призоваване на територията на Република България. Първоинстанционният Софийски градски съд се е произнесъл по така подадената молба с определение от 27.06.2001 г. като е оставил без уважение искането на [фирма] за допускане на обезпечение на бъдещ осъдителен иск срещу посочения в молбата ответник – „Билфингер Б.” ЕД – Германия – чрез Клон България. Сезиран с частна жалба от молителя, Софийски апелативен съд е потвърдил определението в частта, с която е отказано допускане на обезпечение чрез спиране на изпълнението на две банкови гаранции, а в останалата част го е отменил и е допуснал обезпечение чрез налагане на запор върху банкови сметки на ответника по бъдещия иск. В диспозитива на въззивното определение съдът е посочил като ответник по бъдещия иск „Билфингер Б.” ЕД – Германия – Клон България”, вместо „Билфингер Б.” ЕД – Германия чрез Клон България – ответникът, срещу когото молителят е поискал, а първостепенният съд е отказал допускане на обезпечение.
Изложените обстоятелства дават основание да се приеме, че е налице несъответствие между действително формираната от въззивния съд и отразена в мотивите към неговото определение воля за отмяна на постановения от първата инстанция съдебен акт и за допускане на обезпечение срещу ответника, посочен в молбата по чл.390 ГПК, и външно изразената в диспозитива на определението воля, определяща субективните предели на обезпечителното производство. Без отстраняване на това несъответствие по реда на чл.247 ГПК касационната инстанция не би могла да се произнесе по допускането на касационно обжалване, а и по основателността на частната касационна жалба, тъй като въпросът за процесуалната правосубектност на клона е релевиран като обуславящ за приложното поле на касационния контрол и за допустимостта на атакувания въззивен акт.
По тези съображения производството по частната касационна жалба следва да бъде прекратено, а делото – върнато на Софийски апелативен съд за отстраняване на констатираната очевидна фактическа грешка в определението от 02.08.2011 г. по ч. гр. д. № 2519/2011 г. След приключване на производството по чл.247 ГПК делото следва да се върне на Върховния касационен съд за произнасяне по подадената от „Билфингер Б.” ЕД – Германия частна касационна жалба вх. № 7105/09.09.2011 г.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по ч. т. д. № 783/2011 г. по описа на Върховен касационен съд, ІІ т. о.
ВРЪЩА ч. гр. д. № 2519/2011 г. на Софийски апелативен съд за отстраняване на допуснатата очевидна фактическа грешка в постановеното по делото определение № 1418 от 02.08.2011 г. по реда на чл.247 ГПК.
След приключване на производството по чл.247 ГПК делото да се върне на Върховния касационен съд за произнасяне по подадената от „Билфингер Б.” ЕД – Германия частна касационна жалба вх. № 7105/09.09.2011 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :