3
О П Р Е Д Е ЛЕ Н И Е
№885
Гр.София, 20.11.2013г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Костадинка Недкова
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 68 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 241/16.10.2012г., постановено по в.гр.д.№ 346/12г. от Ловешкия окръжен съд в частта, с което е потвърдено решение № 118/08.06.2012г. по гр.д.№ 79/12г. на Троянския районен съд за осъждане на касатора да заплати на [фирма], [населено място] сумата, представляваща разлика между 3469.95 лв. и 11234.94 лв. – неправилно начислени суми по фактура № 29257/30.12.2011г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът оспорва жалбата. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че на 01.08.2005г. между страните е сключен договор за приемане, отвеждане и пречистване на промишлени отпадъчни води. По фактура № 29257/30.12.2011г. ответникът по иска – настоящ касатор е начислил сумата от 34200 лв., представляваща стойността за пречистването на 11181 куб.м. вода за периода 01.12.11г. – 30.12.11г. по единична цена от 1.07 лв. и за 11952 куб.м. вода за периода 31.10.11г. – 01.12.11г. по единична цена от 0.81 лв. Изложени са съображения, че уговорената цена по договора и допълнителните споразумения е размер на 0.60 лв. за к,б.м. без ДДС, като всички изменения могат да се правят по общо съгласие в писмен вид, както и едностранна промяна е допустима от изпълнителя, но при съгласуване с [община]. Решаващият състав не е приложил решение от 31.03.2011г. на ДКЕВР за цена на отпадъчните води от 1.07 лв. на куб.м., тъй като съгласно Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда на присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи ДКЕВР определя пределните цени, по които ВиК операторът предоставя услугите си, но не внася промяна в съществуващите правоотношения. Ефектът на решенията е определен като възможност да се носи административна отговорност при неспазване на пределните цени.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отделение намира, че не е налице въведеното основание за допускане на касационно обжалване.
Първият въпрос по изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК – правилни ли са изводите на съда относно приложението на чл.20 и чл.20а ЗЗД относно точния смисъл на договорните клаузи при наличието на изменение на материалния закон и създаването на ДКЕВР като регулаторен орган, разполагащ с правомощието да утвърждава цените, на които операторите да предоставят ВиК услуги, изисква тълкуване на договора и следователно проверка на правилността на въззивното решение. ВКС допуска касационно обжалване в хипотезата по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, когато конкретна правна норма е неясна, неточна или непълна и създава възможност на противоречиво тълкуване. В случая, въззивният съд е тълкувал клаузите на сключения между страните договор, както и е обсъдил възражението на ответника по иска за прилагане на решението на ДКЕВР към отношенията между страните. Формираните изводи са за определянето на пределни цени от регулаторния орган, което представлавя възможност на ВиК оператора да предоставя услуги на цени под определените. В този смисъл, съображенията относно правомощията на [община] не са решаващи за крайния изход от спора. Касаторът основава тезата си с твърдение, че определените от ДКЕВР пределни цени са цени, над които съответният ВиК оператор не може да предоставя услугите си, но и същевременно, че това „не означавало, че могат да се договарят и заплащат цени по-ниски от утвърдените”, теза, която не е основана на конкретна законова разпоредба.
Вторият въпрос – следва ли да се приеме, че утвърдените след подписване на договора Общи условия преуреждат облигационното отношение, не е обусловил изхода от спора, тъй като позоваване на промяна в общите условия, независимо, че същите се съдържат в кориците на делото, не е било заявено от ответника по иска. Това възражение би се основавало на промяна в облигационното отношение чрез изменение на общите условия на договора, за което потребителят е уведомен, докато в инстанциите по същество операторът е поддържал, че цената на предоставената услуга следва да се счита за изменена въз основа на решение на регулаторния орган.
По тези съображения касационното обжалване не се допуска.
На основание чл.81 ГПК касаторът следва да заплати на ответника разноски за касационното производство в размер на 1600 лв. по договор от 28.12.12г.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 241/16.10.2012г., постановено по в.гр.д.№ 346/12г. от Ловешкия окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [улица] да заплати на [фирма], [населено място],[жк]сумата от 1600 лв. /Хиляда и шестстотин лв./ – разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.