4
4
Определение по т. д. № 692/14 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. № 692/14 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 885
София, 20.11.2014 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на трети ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 692 по описа за 2014 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от Г. П. О. от [населено място] срещу въззивно решение № ІV-38/04.12.2013 г. по в. гр. д. №2027/2013 г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1404/02.08.2013 г. по гр. д. № 3736/2010 г. на Бургаски районен съд. С последното, е прието за установено спрямо [фирма], че жалбоподателят дължи на банката сумата от 12 000 лв., представляваща просрочена главница по договор за издаване на национална кредитна карта „Р.” от 05.02.2007 г., сумата 8273,78 лв., представляваща просрочена наказателна лихва за периода от 18.06.2009 г. до 18.01.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК – 19.01.2010 г. до изплащане на вземането, за което в полза на ищеца е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 41/2010 г. на Районен съд, [населено място].
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е порочно, поради необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поддържа се, че съдът не е обсъдил графологичните експертизи, не е преценил обстоятелството, че не са предоставени и изследвани всички документи, свързани с теглене на суми от сметката чрез кредитната карта. Сочи се на неизпълнение на договорно задължение от страна на банката,тъй като не му бил предаден запечатан плик с пин код и това не било отразено в нарочен документ, надлежно подписан от него.
Касаторът е обосновал допустимостта на касационното обжалване по приложно поле с твърдението, че с атакуваното решение съдът се е произнесъл по процесуалноправни въпроси, както следва: 1/ Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички оплаквания изложени във въззивната жалба?; 2/Длъжен ли е съдът при изграждане на своите фактически и правни изводи да съобрази всички събрани в хода на делото доказателства в тяхната съвкупност? – мотивирайки се с чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – Решение № 108/1605.2011 г. по гр. д. № 1814/2009 г. на ВКС и Решение № 24/28.01.2010 г. по гр. д. № 4744/2008 г. на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – [фирма] , в писмен отговор поддържа, че липсват основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
По поставените два процесуалноправни въпроса не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Правомощията на въззивния съд са регламентирани в процесуалната норма на чл. 269 ГПК, както и в т. 2 и т. 3 на ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС. Посоченото решение № 108/16.05.2011 г. на ВКС съдържа произнасяне по друг правен въпрос – за това, следва ли да се допусне изслушване на експертиза, когато за изясняване на възникнали по делото въпроси са необходими специални знания, да обсъди експертизата наред с всички доказателства по делото и да изложи мотиви защо възприема експертното заключение. Отговорът в това решение, макар и базиран на т. 10 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС не се отличава от даденото разрешение в т. 3 на ТР № 1/2013 г.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, поставеният правен въпрос трябва да е от значение за изхода на конкретното дело – да е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. В случая, видно от мотивите на решението, въззивният състав е извършил цялостна преценка на всички доказателства, относими към установяване дължимост на претендираната сума по договора, като е посочил, че изгражда изводите си въз основа на писмените доказателства, както и на експертните заключения , които са обсъждани и преценявани наред с останалите доказателства.
Не е налице противоречие с даденото разрешение и в решение № 24/28.01.2010 г. на ВКС, тъй като, както беше посочено по-горе, във въззивното решение се съдържа позоваване както на събраните по делото писмени доказателства, така и на графическите експертизи, потвърдили, че подписът под обсъжданите документи е на ответника по иска, страна по договор за кредитна карта „Райкорт” .
Въпросите за задължението на съда да обсъди и прецени всички факти и доказателства по делото, съгласно изричната регламентация на процесуалния закон, както и да мотивира своя акт, не са решени в противоречие с трайно установената съдебна практика, нито са разрешени в противоречие с цитираната от жалбоподателя съдебна практика по чл. 290 ГПК. Формираните фактически и правни изводи на съда са в резултат на конкретната преценка на допуснатите и събрани в процеса доказателствени средства, като правилността на тази преценка не може да се обсъжда в стадия по селекция на касационните жалби.
Въпросът за правилността на фактическите изводи на въззивната инстанция и за приложението на материалния закон въз основа на тях, не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, нито основанията за касиране могат да се квалифицират като основания за допускане на касационно обжалване.
По отношение на т. 3 от изложението, не е налице поставен конкретен правен въпрос, а се съдържат оплаквания, които не би могло да съставляват изложение на основания за касационно обжалване, като не е налице водещото основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Относно доклада и разпределението на доказателствената тежест не следва да се преценява основанието по т. 3 на чл. 280 ГПК, тъй като в ТР № 1/2013 г. по т. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС е даден отговор в т. 2.
Поради това и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № ІV-38/04.12.2013 г. по в. гр. д. №2027/2013 г. на Бургаски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: