О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 886
София, 08.07.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на първи юли две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 1643/2013 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. К. П., срещу решение № 6824/12.10.2012г. на Софийски градски съд,ВО,ІV-д състав, постановено по гр.д.№ 3113/2011 год.,с което е потвърдено решение от 12.07.2010 г. по гр.д. № 32437/2008г. на Софийски районен съд,36 състав , с което са отхвърлени исковете на касатора срещу Т. А. П. и А. К. П. с правно основание чл.124,ал.1 ГПК за установяване,че нот.акт № 46,том І,рег.№ 3118,д.№ 168 от 04.12.2000 год.е нищожен ,както и исковете с правно основание чл.45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди в размер на 20 000 лв.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, преповтарящо касационната жалба, се сочи бланкетно чл.280, ал.1,т.1 ГПК по основанията визирани в чл.281 ал.3 ГПК – необоснованост и незаконосъобразност изразяваща се в неправилното приложение на материалния закон.
Ответната страна не представя писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК и не взима становище по допустимостта и основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
За да постанови този резултат, въззивният съд в рамките на проверката по реда на чл.269 ГПК е съобразил множеството указания във връзка с уточняване твърденията на ищеца – касатор и предмета на делото,както и доклада на делото по реда на чл.140 ГПК,с който първоинстанционния съд е дал подробни указания на ищеца,относно всички факти в процеса,за които носи доказателствена тежест,както по иска за нищожност,така и по исковете за вреди – включително за действията,от които произтичат и причинната им връзка с поведението на ответниците.Като е направил преценка на твърденията и доказателствата по иска за прогласяване нищожност на нот.акт № 46,том І,рег.№ 3118,д.№ 168 от 04.12.2000 год.,съдът е приел,че ищецът не е представил доказателства,установяващи твърденията му,че към датата на издаването на нот.акт,той е бил собственик на ? ид.ч. от недвижимия имот,предмет на същия нотариален акт.Взел е предвид и твърдението му,че още през 2004 год. той се е разпоредил безпрепятствено с имота,за който претендира,че ответниците са се снабдили с констативен нотариален акт за собственост по давност през 2000 год.Обсъдил е обстойно основанията за установяване нищожност на нотариалното удостоверяване посочени в чл.576,ал.1 ГПК,чл.579,чл.580,т.1,3,4 и 6 и чл.582,583 и чл.589,ал.2 ГПК,както и липсата на изложени фактически твърдения за наличие на такива основания в исковата молба.Относно исковете с правно основание чл.45 ЗЗД съдът е приел,че в тежест на ищеца е да установи,че ответницата е извършила спрямо него противоправни действия,от които той е претърпял вреди – имуществени и неимуществени,които са в пряка причинно-следствена връзка с действията на ответницата,както и размера на претендираните вреди,което той не е направил.
Изложението на основанията за допускане на касационно обжалване няма съдържанието, предписано от закона, тъй като не е посочен кой е материалноправния или процесуалноправния въпрос, обусловил изхода на спора по начин, по който касационното обжалване би било допустимо. Същото не отговаря на приетото с т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т.д.№ 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, поради липса на ясно и точно формулирани въпроси. Съдържанието на изложението представлява неуспешен опит за формулиране на въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.Изложените от касатора основания /необсъждане на доказателствата по делото/са относими към правилността на решението и би следвало да са част от съдържанието на самата касационна жалба по чл.284 ал.1 ГПК във вр.чл.281 ГПК.
Аргументацията за наличието на основанието по т.1 на чл.280 ГПК за допустимост на касационното обжалване, изразяваща се в липсата или неправилно обсъждане на събрания по делото доказателствен материал и извършената от решаващия съд суверенна преценка на релевантните за спора факти и обстоятелства, довели до необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение, фактически са пороци, отнасящи се до правилността на постановения съдебен акт и са основания за касиране по смисъла на чл.281 ,т.3 ГПК, но не представляват основание за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл.280 ал.1 ГПК.
Недопустимо е съдът сам да извлича въпросите, които касатора евентуално би имал предвид. Извличането на въпросите от съда би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на въпрос /материалноправен или процесуалноправен/ води до необсъждане на въпроса за наличие на хипотезите по точки 1-3 от чл.280 ал.1 ГПК.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 6824/12.10.2012г. на Софийски градски съд,ВО,ІV-д състав, постановено по гр.д.№ 3113/2011 год.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: